Психологът Джон Каган и негови сътрудници са направили по-продължително проучване на деца от ранната кърмаческа възраст до навършването на 4 години. Наблюденията са започнали, когато бебетата са били на 4 месеца. Приложени са им различни въздействия – пред очите им разлюлявали ярко оцветени играчки, пускали им записи с гласове на хора, поднасяли към носа им тампони, напоени с вещества, излъчващи остра миризма. Като резултат 20% от бебетата реагирали със силна възбуда, повишена тревожност и плач. А 40% оставали много спокойни – въздействията въобще не ги разстройвали. Останалите 40% реагирали умерено.


Първата група деца Каган определил като високореактивни, затормозени, а втората – като нискореактивни, незатормозени. Когато децата станали на 1 год. 2 мес. и на 1 год. 9 мес., отново били провокирани с подобни дразнители. Само 1/3 от първата група (около 6–7% от всички) показали същата нагласа към лесна възбудимост и страхови реакции, както преди. След като станали 4 години, вече 80% от всички високореактивни реагирали нормално – така да се каже, “влезли в релси”. Явно с напредващото неврологично съзряване свръхвъзбудимостта им е била преодоляна, така както се появява успокоение по отношение на тръшкането и пристъпите на ярост, а също и както се изживява склонността към захласване и посиняване след силен емоционален афект.

Важен факт, установен при това проучване, е, че 1/5 от високореактивните бебета (или 4% от цялата наблюдавана група) и на 4–5 години са останали с все така нисък праг на възбудимост. Те са били по-чувствителни и предразположени към страхови изживявания при непознати ситуации и много хора ги плашели и затормозявали. Следователно може да се очаква, че при деца с подобна реактивност адаптацията към различни житейски промени ще е по-трудна. Такова събитие е и постъпването в детска градина.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог