Д-р Анета Попиванова, специалист по детски болести и болести на новороденото, началник на физиологично отделение и ръководител на Консултативния кабинет по кърмене, Клиника по неонатология СБАГАЛ „Майчин дом“, София, пред "9 месеца"

Как да се разбере дали бебето получава достатъчно кърма?
Това е един от най-често задаваните въпроси от майките и е едно от най-честите им притеснения. Бебето получава достатъчно кърма преди всичко, ако наддава достатъчно добре на тегло. Има и определени растежни криви, предназначени за деца, които са кърмени, и други, съобразени с темпото на растеж на хранените с мляко за кърмачета. Всяко дете се развива по свой път и по свой собствен канал на растежа. И ако той върви напред, това значи, че бебето получава достатъчно кърма. Друг критерий е броят на напишканите и наакани пелени, който се променя с възрастта на бебето. Следващ ориентир е общото състояние на детето. Нахраненото и доволно бебе има различно поведение от гладното и недоволното. А и напрегнатите гърди не са критерий дали жената има кърма, или не, и дали бебето е нахранено, или не. Защото след първия месец гърдите омекват, което е физиологично. Но в тях има достатъчно кърма.



Кое препоръчвате като по-полезно за новороденото – хранене „на поискване” или през три часа?
Международните експерти по детско хранене, Световната здравна организация, УНИЦЕФ и авторитетни педиатрични асоциации в Европа и в САЩ препоръчват т.нар. свободен режим на кърмене. При него бебето задава ритъма. Но има едно друго условие – в първите месеци кърменията не бива да са по-малко от 8 за 24 часа. Защото, ако се разчита само на бебето, някои са родени малко по-рано, това са т.нар. големи недоносени деца. Те са с тегло на доносено бебе, т.е. около 3 килограма, но гестационната им възраст е по-малка и до термина на раждането им е имало около един месец или три седмици. Тези деца са по-сънливи, по-лесно се уморяват, при тях координацията между дишане-сукане-гълтане е по-трудна и те предпочитат повече да спят, отколкото да се хранят. Затова трябва да бъдат стимулирани да сучат до момента, в който станат достатъчно активни, за да може да се разчита на техните вътрешни импулси.


Дали режимът на тези бебета ще се възстанови от само себе си с времето?
Режимът е нещо много относително, защото, ако една майка наблюдава достатъчно добре бебето си, тя от сутринта може да каже как ще протече денят, тъй като след първите няколко седмици бебето си формира собствен режим. Това не значи, че то може да се храни безразборно. Режимът трябва да е съобразен с неговите нужди, а не наложен от майката – примерно през три часа, когато то не е толкова гладно, или пък е много гладно, плакало е и се е изтощило. Режимът през три часа се препоръчва, когато се приема заместител на майчината кърма, тъй като е установено, че той се смила по-бавно и по-трудно в стомахчето на бебето и за това е нужно повече време.

Какво представлява маститът и как се лекува?
Маститът е инфекциозно възпаление на гърдата, на тъканите в нея. Това е сериозно състояние, което за щастие все по-рядко се среща. То изисква сериозно наблюдение и лечение. Ако жената има такава инфекция, трябва да се обърне към лекар, който да й назначи антибиотично лечение.

Може ли майката да продължи да кърми, ако получи мастит?
Зависи как се развива инфекцията. При всички случаи засегнатата гърда трябва да се изцежда, защото кърмата, която е в нея, затруднява процеса на оздравяване.

Кои са основните фактори за успешното кърмене?
Най-важното е майката да иска да кърми.

Има ли храни, които стимулират образуването на кърма, и храни, които трябва да се избягват в периода на кърмене?
Във всяка култура има храни, за които се твърди, че увеличават кърмата. Практически най-мощният стимул за лактацията е сученето и пълното изпразване на гърдата. Сред храните, които увеличават майчиното мляко, са ядките – лешници, орехи, бадеми, както и някои билки.

А бозата?
Бозата, която се продава, не стимулира лактацията, защото  не е от просо. Такава боза може да се намери в биомагазините.
Ако майката е убедена, че някоя храна помага за стимулиране на кърмата, тя ще й помага. Но реално най-важното е пълното изпразване на гърдата и честото сучене.

Кои храни не се препоръчват за кърмачките?
Преди всичко за тях най-вредни са стресът, умората и пикантните, люти, кисели храни, които променят вкуса на кърмата и бебето не го харесва. Категорично забранени са и алкохолът и тютюнът. Да не говорим за наркотиците... Някои храни, които майката приема, могат да доведат до проблеми при бебето. Например натуралните сокове, съдържащи много консерванти, особено приемани от кърмачката в първите дни и седмици след раждането, предизвикват стомашно разстройство при бебето.

Трябва ли кърмачката да прави някакви големи жертви в името на кърменето?
Кърменето не е мотив, заради който майката трябва да се лиши от всичко и да си сложи ореол колко е готова на жертви и на изтощение. Колкото по-спокойно и по-комфортно се чувства кърмачката, по-добре ще протича кърменето. А и на бебето му е по-добре.