„За разлика от донорството на органи, където е трудно и тежко да бъдат убедени близките на пострадал, че той вече е донор и че, дарявайки, ще помогне на непознати хора, ще спаси живот и ще промени съдбите на цели семейства, по-постижимо и по-лесно е да убедим хората да дарят част от своята кръв, от своя костен мозък или да позволят взимането на кръв от пъпната връв. Пътят е информираност и публичност“, каза заместник-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков на кръгла маса за донорството на стволови клетки. Форумът беше проведен по инициатива на Националната публична донорна банка за стволови клетки и костен мозък в УМБАЛ „Александровска“, Изпълнителната агенция по трансплантация и Българския червен кръст, под патронажа на Министерството на здравеопазването.

Националният консултант по имунология и началник на Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки в УМБАЛ „Александровска“ проф. Елисавета Наумова обясни, че Националната донорна публична банка в България е създадена през 2009 година със заповед на министъра на здравеопазването и че именно тя дава тласък за развитието на алогенната трансплантация от неродствени донори в страната ни. „Броят на донорите в българския регистър е под 3000, което е недостатъчно, за да може нашите пациенти да намерят донор сред българските доброволци. Ако се съобразим с особеностите на генофонда на нашата страна, този регистър трябва да наброява минимум 10 хил. души, а за да имаме успех и по-често да намираме донори трябва регистърът да бъде десетки пъти по-голям. По този начин ще бъде улеснен достъпът на българските пациенти до високоефективния и съвременен начин на лечение, какъвто е клетъчната трансплантация“, стана ясно още от думите на проф. Наумова.

Пред медии зам.-министър Ненков коментира, че държавата ще участва активно в процеса по насърчаване донорството на стволови клетки, като целта е броят на донорите да достигне 10 хил. души. „Пътят за постигане на тази цел е да стигне информацията до потенциалните донори и те да разберат, че процедурата за взимане на кръв е минимално инвазивна и минимално болезнена, че при процедурата за костен мозък практически също не съществува риск за здравето на човека, че при взимането на кръв от пъпна връв се иска само съгласие, а по този начин могат да бъдат спасени човешки животи“, посочи още заместник-министърът.