Знаете как, когато с нетърпение чакаме нещо да се случи, то се бави ли, бави. Както когато чакаме любимия човек да се прибере от дълго пътуване – седим и чакаме на прозореца, минутите се нижат и нижат, с всяко вдишваме поемаме още една доза нетърпение...и така до заветния миг.
Същото е чувството и с децата. Първо се питаш дали ще се справиш, после се чудиш кога да започнеш да „пробваш“, после „защо не става“, и се чудиш, и чудиш, и чудиш. И питането, и чуденето се превръщат в мечта – „кога НАЙ-ПОСЛЕ ще имам дете“. Защо се бави толкова...
Така е и с героите на днешната ни история. Мария и съпругът ѝ Асен са минали през целия процес – на чуденето, на питането, на „преговарянето“, на горещите молби... на чакането. До днес. Днес чакането им приключи. Мечтата им се сбъдна. И нейното име е Мартина.
Мартина е специална още преди да се роди. Биологичната ѝ майка не разбрала, че я очаква чак до 5-я месец – била в цветна бременност, нямала и симптоми както при другите две деца.
Разделила се с детето веднага след раждането. Причината - коварната бедност, в която живеят, с която се борят толкова много семейства.
А Мартина? Мартина заживя в нашата „Детска къща“ преди година. Посрещнахме я с много любов, отпразнувахме заедно с нея първия й рожден ден, радвахме й се, когато направи първите си крачки. Обичахме я, прегръщахме я, грижихме се за нея така, както би направило истинското ѝ семейство. Заедно с нея чакахме деня, в който мама и татко ще дойдат и ще я гушнат. И няма да я пуснат никога.
С притаен дъх посрещнахме Мария и Асен в края на миналата година – те ли ще са, или ще чакаме още...
Те са.
Мартина е силно желана и очаквана от своите осиновители. Като истинска „господарка“, тя завладя сърцата им от първия миг – все пак това означава името ѝ. За Мария и Асен Мартина е специална и не само защото е красива, малка и капризна лейди. А защото тя сбъдна най-чистата им мечта.
Дългото пътуване приключи. И за тримата. Прибраха се у дома.
Източник: За нашите деца
