Наградата от миналия брой спечели баба Таня от Варна

Появата на нов живот изпълва хората с богата палитра от чувства – радост, надежди и мечти.


Вестта, че ще ставам баба получих по телефона. Когато дъщеря ми съобщи, че очаква дете, почувствах, че ми поникват криле. Бях невероятно щастлива, исках да полетя високо в небесата и да съобщя на всички Благата вест. Моето дете – най-голямото ми съкровище, ще става майка!

Заживях с мисълтта за наследника и редях въображаеми картини – как се ражда, как пораства, как съзрява. Предчувствието на дъщеря ми, че ще има момиченце, повлия и на мен. Двете заедно измислихме как ще я наречем – Антоанета.
Не спирах да се интересувам от здравното състояние на бъдещата майка. Мисълта за малката Тони ме правеше още по-отговорна и загрижена. Запознах се с акушер-гинеколозите и акушерките, присъствах на последните консултации с лекарите, наблюдавах измерванията на ултразвуковия апарат. Изпитвах вътрешно спокойствие и имах дълбокото убеждение, че всичко ще е наред.

Обикновено всяка промяна, всяко ново начало плаши и притеснява. По време на раждането на моята внучка се случи нещо невероятно. Получих силни контракции, сякаш отново преживях появата на дъщеря си преди цели 22 години. Явно връзката между нас двете беше неимоверно силна. Бях съпричастна с това, което й се случваше.
Вече съм не само удовлетворена майка, но и щастлива баба. Искам да извикам с цяло гърло и да кажа на всички: “Хей, повярвайте, истинско щастие е да си баба!”

Баба Татяна