Какво бихте направили, ако видите на улицата гигантски надуваем домат с присвити от болка очи и стиснати зъби? Сигурно си мислите, че е невъзможно... Дори не може да си го представите, а ако ви се случи, ще се спрете и ще искате да си направите снимка със смешния мутант.

Само преди няколко месеца 15-метровият яркочервен домат обиколи няколко града в България. Най-щастливи бяха децата, които се тълпяха наоколо с идеята да го пипнат. Възрастните пък се чудеха какво ли е това чудо. Само организаторите обаче знаеха каква заплаха дебне от домата. Почти като във фантастичен филм те говореха за генетично модифицирани организми и храни, за риска от тях за хората и какви могат да са последствията, ако се прекали например с шоколада... Гигантският домат можеше да оживее и да се превърне в съвременен кошмар.

Може ли обаче един домат да е опасен?
Светла Николова,
председател на сдружение Агролинк, обяснява повече за генетично модифицираните храни и за заплахата, която дебне от тях. Рискът може да навреди най-вече на бъдещите майки и на децата.
Малко хора са наясно, че вече и в България има генетично модифицирани храни и че може би всекидневно хапват от тях. Редица проучвания са доказали, че те могат да се окажат изключително вредни.

Какво представляват?
Генетичното инженерство е технология, при която се прехвърлят гени от един вид на друг (напр. гени от растение на животно или гени против измръзване от риба на домат, гени от човек на прасе и др.). При него определени растения или животни могат да получат характеристики, които никога не са притежавали. Учените са стигнали дотам да вкарат гени на паяк в коза или гени на медуза в носа на свинята...

Толкова ли е страшно?
“Всяко лекарство, преди да се предложи на пациента, се подлага на безброй тестове. Генетично модифицираните храни обаче бяха поставени на трапезата ни, а проучванията започнаха едва по-късно”, казва Светла Николова. От Агролинк са събрали редица факти, доказващи опасността от променените домати. През 2003 г. около 100 души, живеещи близо до полета с генетично модифицирана царевица, са имали кожни, респираторни и чревни проблеми. Това се повтаря и през 2004 г. в други райони. Няколко години по-рано – през 1999 г., след внос на генетично модифицирана соя хората с алергия във Великобритания се увеличават от 10 на 15%. Проучванията показват, че антителата в човешкия организъм реагират различно на генетично модифицираната соя и на обикновената. Светла Николова разказва, че в Москва са проведени и редица проучвания с бременни лабораторни мишки, които са хранени с променените храни. Много от тях са направили аборт, родили са мъртви или с малформации мишлета. По-късно същите резултати са потвърдени и от други учени.

Хапваме ли такива храни?
В България генетично модифицирана царевица официално се отглежда през 1999–2004 г. От 2006 г. според Закона за храните всички генетично модифицирани продукти трябва да имат специален етикет. За съжаление обаче у нас трудно може да се намери такава стока. “Миналата година направихме проучване във Варна и установихме, че редица храни, които ядем всеки ден, са генетично модифицирани. Най-често те са от генетично модифицирана соя. Тя се използва в много захарни изделия, като вафли, шоколад, дори в дресингите за салати. Соята обикновено е внос от Бразилия или Аржентина – едни от най-големите производителки на генетично модифицирани храни наравно със САЩ. За съжаление контролът е слаб. Ядем опасните храни, без дори да подозираме. У нас има само 3 лаборатории за изследване на такива храни и те са крайно недостатъчни”, обяснява проблема Светла Николова.

Къде е спасението?
Генетиката е необятна наука, а влиянието на генетично модифицираните храни върху човешкия организъм тепърва ще се изучава. Факт обаче е, че гигантските домати крият заплаха, и то за най-податливите – децата с крехкия си организъм и бъдещите майки. На много места по света вече има зони, свободни от генетично модифицирани храни. От Агролинк настояват България да стане една от тях – така на територията на страната няма да се отглеждат генетично модифицирани растения. А дотогава? “Трудно е да се предпазим, когато на етикетите на храните у нас не се отбелязва подробно съставът, а контролът е толкова занижен. Все пак добре е бременните да се стремят да консумират биологично чисти или органични продукти. Така рискът за здравето им и за бебето ще е по-малък”, обяснява Светла Николова.