Недоносените бебета са най-беззащитни. Тяхното здраве и бъдещо развитие се нуждаят от специална апаратура и грижи, за да станат пълноценни хора. От какво имат нужда и как родителите да се справят с тези първи мигове от трудното начало на рожбите им, обяснява д-р Станислава Хитрова-Николова – педиатър, неонатолог, главен асистент в Майчин дом, Клиника по неонатология, Медицински университет – София. Тя е от лекарите, отдадени на професията си, които се опитват с цената на своите усилия да върнат усмивката, здравето и спокойствието на малките и да ги предадат укрепнали в ръцете на родителите им.
Как новата апаратура, която имате, облекчава първите дни на недоносените деца?
Нашата клиника е много добре оборудвана технически, също както водещите университетски неонатологични клиники в Европа. Разполагаме с модерни кувьози, апарати за изкуствена вентилация, апарати за лечение с азотен окис, ултразвукови апарати за провеждане на ехографии, монитори и други, които са в денонощен режим на работа, тъй като при нас се лекуват и отглеждат най-много недоносени бебета в България. Средно за една година в СБАЛАГ „Майчин дом” преждевременно се раждат около 800 бебета. Апаратурата подпомага тяхното дишане и терморегулация, защото за тях студовият стрес е животозастрашаващ. Мониторите осигуряват 24-часово изследване и наблюдение на жизнените им функции – сатурация, дишане, сърдечна дейност, кръвно налягане, ЕКГ.
Каква още апаратура ви е нужна? Има ли нещо, което го има в другите страни, а тук липсва?
Апаратурата винаги е необходима, защото при нас е в непрекъснат режим на експлоатация. А тя се амортизира, износва, поправя и отново се ползва, ако е възможно. Необходими са ни по-съвременни кувьози за отглеждане на екстремно недоносените деца. Към апаратите има редица сензори, консумативи, които също не са евтини и текущо се износват и изразходват. Предстои да въведем покриването на екстремно недоносените бебета със специално стерилно фолио веднага след раждането в родилна зала, за да ги предпазим от охлаждане. Това се прави навсякъде в европейските клиники и по-скоро е въпрос на консуматив, което за нашите условия също е разход.
Какво е важно да знаят родителите на недоносените деца? Стресът за тях е голям, когато разберат, че бебето им се е родило по-рано и не могат да отидат у дома с него.
Много неща са важни и трябва да се знаят от родителите на недоносени деца. От проблемите за основните жизнени функции в първите дни, после през целия престой в интензивното до изписването. Важните неща продължават вкъщи – хранене, грижи, контролни прегледи, даване на медикаменти, кинезитерапия на бебето.
Стресът за родителите е огромен, въпросите и притесненията им са страшно много. Именно затова сме тук до тях, за да отговорим на техните въпроси, да преведем нашия медицински език на достъпен за тях, да обясним какво точно се случва, какво предстои и да ги окуражим. Процесът не се случва за един или няколко дни, нашите родители ежедневно научават, асимилират и надграждат. Нашата крайна цел е те да са максимално подготвени за времето, когато недоносеното бебе ще се прибере вкъщи. За обучението на родителите са изключително важни доверието им в нас и взаимодействието помежду ни.
Може ли майката да прекарва време с новороденото в кувьоз, да му говори, да намали стреса за бебето, че е разделено от нея? Как е в чужбина?
В нашата клиника майката и бащата имат възможност всеки работен ден да посещават своето бебе при кувьоза. От една страна, тогава те получават сведение от лекар за състоянието му, а от друга – това е времето, когато могат да го докосват, да му говорят, да бъдат заедно. По-стабилните деца, които могат да бъдат изведени за кратко от кувьоза, ги даваме на родителите, за да ги гушкат. Разбира се, със съдействието и в близост до персонала.
Бебетата, които са на креватчета, се хранят от своите майки, което повишава времето за контакт помежду им. Интересно е, че дори най-малките недоносени усещат близостта и контакта с майката. В чужбина е изключително застъпена кенгуру-грижата в интензивните неонатологични отделения. Родителите ежедневно прекарват част от времето, гушкайки своето недоносено бебе кожа до кожа при кувьоза, на подходящи легла тип лежанки, разположени до самия кувьоз. Бебето се поставя на гърдите на своя родител, като така се затопля от кожата му, чувства присъствието и любовта му. Това е изключително ценно. При нас не е въведен напълно подобен тип кенгуру-грижа, но се стремим да осигурим максимален контакт помежду им.
Как се хранят преждевременно родените бебета?
В нашето интензивно отделение всички майки, които могат, носят кърма за хранене на бебето си. Ежедневно се приема кърма в млечната кухня към клиниката. Изписаните след раждането майки носят замразена и предназначена за тяхното бебе кърма, като количеството се разпределя за отделните хранения. Непосредствено преди хранене се добавя прахообразен обогатител за кърма.
Недоносените се хранят 8 пъти за денонощие в количества, съобразени с тяхното тегло и възраст. Захранването започва в първия-втория ден след раждането със специални формули, понякога в количества едва 1–2 мл на прием. Недоносените бебета се хранят чрез поставена стомашна сонда поради недоразвития им сукателен рефлекс, като това се прави от акушерката, която се грижи за бебето.
Разбира се, когато не може да се дава кърма или тя е в недостатъчно количество, бебетата се хранят със специални формули за недоносени деца. Когато се изведат на креватчета и сукателният им рефлекс е укрепнал, започват да ги хранят техните майки, като се поставят на гърда и постепенно се приучват към кърмене.
Какви операции правите в Майчин дом на тези бебета?
Когато недоносените бебета се нуждаят от оперативно, специализирано хирургично лечение, то се извършва в Детска хирургия „Пирогов” и Детска кардиохирургия – НКБ. В нашата клиника до момента са правени две операция за лигатура на артериален канал при недоносени съвместно с екип от НКБ. Оперираните бебета бяха изписани здрави.
Какви най-често са уврежданията на бебетата, родени преждевременно, и какво трябва да наваксват по-късно в сравнение с родените след 9 месеца бебета?
Най-често се засягат дихателната и нервната система. Някои новородени с много ниско и екстремно ниско тегло развиват бронхопулмонална дисплазия – хронично белодробно заболяване. Тези деца се насочват за проследяване от специалисти по детска пулмология, след като бъдат изписани. През есенно-зимния период те подлежат на ваксинация със специална ваксина срещу респираторно-синцитиалния вирус, който е опасен за тях. Нервната система може да бъде засегната от интравентрикуларни кръвоизливи, кисти и други. Всички недоносени деца се преглеждат чрез трансфонтанелна ехография скоро след раждането, като динамично се проследяват промените в мозъка до и след изписването. Насочването им към детски невролог и съответна кинезитерапия подпомага правилното им нервно-психично развитие.
Бихте ли обяснили от съвременна гледна точка в 7-ия или в 8-ия месец е по-опасно раждането и защо?
Преждевременното раждане винаги е рисково и опасно, като колкото по-малка е гестационната възраст, толкова по-големи са опасностите. От съвременна гледна точка би трябвало да се стремим да намалим риска от преждевременно раждане изобщо, да няма повече или по-малко опасно.
Тези деца имат ли по-слаб имунитет от другите, като пораснат? И какво е психоемоционалното им състояние?
Развитието на имунната система и имунитета при недоносените деца се осъществява в организъм, прекарал редица сериозни заболявания твърде рано. Рискът за по-често боледуване, разбира се, съществува, но в последните години намалява благодарение на ваксинацията срещу респираторно-синцитиалния вирус. Общоукрепващите и закалителните процедури, приемът на витамин D и мултивитаминни препарати не бива да се пренебрегват, защото те също спомагат за здравето на недоносените деца.
Психоемоционалното развитие трябва да се проследява с порастването на недоносеното бебе. Изграждането на когнитивни умения, речта, училищната готовност са изключително важни. Някои от тези деца изпитват затруднения в усвояването на учебния материал, проявяват хиперактивност или имат дефицит на внимание. Ранното откриване и активната работа с детски психолот, родител и учител е залог за преодоляването им.
Кога и на какви прегледи трябва да минат, като отраснат малко?
Всички недоносени деца, родени преди 35-ата гестационна възраст, имат индивидуален медико-социален план за проследяване до шестмесечна възраст. Той се изготвя и дава на родителите в деня на изписването на бебето от неонатологичното отделение.
Планът включва не само рутинно ежемесечно проследяване от личен лекар, но и прегледи при неонатолог на 3- и 6-месечна възраст, провеждане на трансфонтанелна ехография на мозъка. Определени по месеци са и прегледи при: детски невролог, детски офталмолог, пулмолог, детски кардиолог, ортопед и нефролог. Задължително е проследяването от личен лекар на пълна кръвна картина на бебето един месец след изписването и на шестмесечна възраст. Децата се насочват за провеждане на специализирана кинезитерапия, за да се осигури адекватно физическо и нервно-психично развитие. При необходимост се насочват към логопед и детски психолог.
Има ли статистика, като станат възрастни, дали живеят по-кратко или дали страдат от някакви болести повече от другите? Има ли опасност децата и внуците им също да родят преждевременно?
На мен не ми е известна такава статистика за възрастни, родени недоносени, в нашата страна. Тежки хронични заболявания могат да дадат отражения на здравето и качеството на живота на възрастните. Социалнозначими заболявания като бронхиална астма, артериална хипертония трябва да се контролират и лекуват навреме, за да има добро качество на живот.
Ако в едно семейство се е родило недоносено бебе, не означава, че следващото дете в семейството също ще е недоносено или пък в дългосрочен план неговите деца и внуци също ще са недоносени. Някои съпътстващи или хронични заболявания биха могли да повишат риска, но поддържането на добро здраве преди забременяването и наблюдението от акушер-гинеколог с опит в рискова бременност биха спомогнали за раждането на доносено бебе на финала.
Разговора проведе Румяна Смилкова
На снимката: д-р Станислава Хитрова-Николова
