Този месец протича много по-спокойно, защото излязох в отпуска по майчинство и мога да си почивам. Работя като експерт в държавната администрация. По образование съм икономист. Ежедневните ми дейности са свързани с обработка на документи и прекарвам почти целия ден седнала зад бюрото. Наблюдаващият ме акушер-гинеколог препоръча повече да лежа и да не се натоварвам, тъй като очаквам близнаци – две момичета. За предпочитане е да си почивам винаги когато мога. Знам, че бременността ми е малко по-различна и трябва доста да се пазя.


Започнах да пазарувам за бебетата. Повечето от необходимите неща вече са купени. Не съм суеверна. Приготвила съм аксесоарите и дрехите от първа необходимост след изписването от родилния дом. Имам купища дрехи, шишета, дори стерилизатор. Новината, че ще съм майка на близнаци не ме изненада. В рода имам вуйчовци близнаци, първата братовчедка на майка ми също роди близнаци. Това се предава по майчина линия. Когато със съпруга ми планирахме дете, мечтаех да имам две бебета и очаквах, че така ще се случи. Със съпруга ми искахме да са момиче и момче, но се оказа, че ще връзваме панделки на дъщери. Моля се само да са живи и здрави, а всичко друго е без значение. Вече обмисляме имена за бебетата. Спрели сме се на няколко, но има още време и решението ни може да се промени.

В 8-ия месец направих кръвни изследвания, тъй като лекарят искаше да проследи нивото на хемоглобина в кръвта ми. Знам, че в този период бебетата нарастват много и акушер-гинекологът държи всичко да е под контрол. Когато жената очаква близнаци, се прави по-обстоен преглед на дължината на шийката на матката. Подобно нещо се налага, тъй като двата плода оказват по-голям натиск и често се среща преждевременно раждане. Другата опасност е едното бебе да не се развива за сметка на другото. Радвам се, че и при двете ми госпожици няма проблеми. Много са подвижни и почти през цялото време ме ритат. Когато бях на работа, ги усещах само вечер. Сега почти през целия ден едната от двете се върти и се бунтува.
Обмислям как да родя, защото ми остава съвсем малко време и трябва да съм подготвена за всяка ситуация. Говорих с лекаря си. Смятам, че най-добре е бебетата да дойдат на бял свят със секцио. Основният ми мотив е, че са две. Знам, че няма нищо по-хубаво от естественото раждане, от друга страна, има обстоятелства, които не трябва да се пренебрегват. Момичетата ми са доста едри, а аз съм по-слаба. Не искам раждането да се превърне в истинско мъчение както за мен, така и за тях. Лекарят каза, че секциото е най-доброто решение.

Очаквам, че след раждането двете баби ще помагат, защото ще ми е много трудно. Благодарна съм им, защото непрестанно се грижат за мен. Майка ми е постоянно до мен, а това е незаменима подкрепа. Внимава за моето спокойствие, тъй като не трябва да се натоварвам с отрицателни емоции, за да може да износя бебетата почти до термина. Близнаците се раждат по-рано, а аз не искам това да се случи и с моите момичета. За щастие през тези месеци бях спокойна и уверена. Чувала съм, че много бременни са емоционално нестабилни – плачат и проявяват ненужни капризи. Не съм по-нервна или припряна. Опитвам се да релаксирам. От С „9 месеца” на училище разбрах, че е добре на бебчетата да се пуска класическа музика – Моцарт или Вивалди. Ето защо почти всеки ден се опитвам да „зареждам” дъщерите си с позитивна енергия с помощта на тази музика.