Колко болки ще трябва да изтърпя? Как ще се чувства детето по време на раждането? Всички бъдещи майки си задават тези въпроси. Анна Ивайлова, 24 год., ученичка от С “9 месеца” на училище, разказва в дневника на нероденото си бебе как страховете от първите месеци на бременността се превръщат в увереност в собствените й възможности. Благодарим й, че предостави на сп. “9 месеца” тези съкровени страници, за да можете и вие да ги прочетете.
9-а седмица
Започнах да си водя дневник, за да можеш един ден да научиш колко хубава е била бременността ми. Вместо това се чувствам някак странно. Още не съм видяла нищо друго от теб, освен една малка пулсираща точка, която според лекаря се оказа сърцето ти. В главата ми се вихрят най-различни мисли – дали ще съм добра майка, какво става сега в тялото ми, което вече не принадлежи само на мен. Чувствам се като на писта, чийто край не виждам. Какво ли ме очаква? Ще има ли рискове при “спускането”?
12-а седмица
Разговарях по телефона със зълва ми, която има две деца. Когато й казах, че още не искам да мисля за раждането, тя ме попита вярвам ли, че има жена, която не се страхува от него. Смятам, че природата се е погрижила ние да се притесняваме и да се подготвяме по този начин за раждането.
Страхът прави човека бдителен. Досега никога не съм внимавала толкова много за нещо, както сега за теб. Обичам те и се страхувам да не ти се случи нещо лошо.
19-а седмица
Баща ти ме попита дали не трябва вече да се замислим за болницата, в която ще родя. Само като си помисля за болница, изпитвам неприятно чувство – тези миризми, тази атмосфера, направо изтръпвам. От друга страна, не мога да си позволя да застраша живота ти, така че все пак наистина трябва да направя избора.
20-а седмица
Днес те видяхме на ехографа. Лекарят беше много доволен. Не ти се сърдим, че скри пола си от нас, така ни показа, че имаш характер! Разположи се удобно и се чувствай добре в мен!
25-а седмица
Може би трябва да избягвам жени, които имат деца. Или поне да си спестявам темата за раждането. Това става все по-трудно, защото коремът ми вече не може да се скрие. Вчера съседката ме посвети в страшната история на своето раждане, при което след 14-часови мъки извадили посинелия й син с вакуум-екстрактор. Набързо се сбогувах с нея, но през нощта се събудих и повече не можах да заспя. Почти изпаднах в паника, че не те усещам, но ти, слава Богу, ме ритна здравата и се успокоих – ти и аз ще се справим с раждането!
27-а седмица
Избрахме къде да се родиш. Екипът ни се видя симпатичен и добронамерен. Ще мога да се запозная още преди раждането с акушерките. Видях и родилната зала – светла и чиста и все пак някак нереална. Като празна сцена, която очаква премиерата. Бях доволна, че мога да се прибера вкъщи, но си мислех и че ще се радвам да те видя по-скоро.
30-а седмица
Спомням си детските книжки, в които се описваха великани, които отблизо не изглеждаха така страшни и големи. Сега разбирам, че отдалеч някои неща изглеждат заплашително, но когато ги доближиш и се запознаеш с тях, те се смаляват. Колкото повече те усещам, толкова повече страхът ми от раждането намалява.
32-ра седмица
Акушерката от училището ни демонстрира какво изпитва майката при разкритие на маточната шийка от един, пет и девет сантиметра. Бяхме доста шокирани – дали и ние ще стенем така?
От друга страна, в това имаше и нещо успокоително – всички са минали по този път, аз няма да съм първата, която вика по време на контракциите.
33-а седмица
В училището с “колежките” споделяме страховете си. Установих, че има и неща, от които не се страхувам. Така например ми е все едно дали бъдещият татко ще ме види в ужасяващия вид при раждането. Като всички обаче и аз се страхувам от болките и тайно си мисля дали да не поискам секцио – да заспя и като се събудя, детето да е до мен.
35-а седмица
Не, не искам цезарово сечение само заради болките. Особено откакто научих, че има и различни средства за анестезия. Изненадващо – след като знам това, искам да се пробвам дори без обезболяващи средства.
39-а седмица
Само още една седмица, поне според календара и според изчислението на термина ми. Омръзна ми да съм бременна – заради огромния ми корем не мога да седя, да стоя, да ходя, дори да лежа. Освен това искам най-после да те видя! Страхувам ли се още от раждането? Не, не усещам вече толкова голям страх, но съм под действието на някаква странна еуфория. Дали хормоните на щастието вече циркулират в кръвта ми и подготвят душата ми за срещата с моето бебче? Вярвам в тялото си. С какво ли не се е справяло досега! Позволи ти да растеш в него и скоро ще държа в ръцете си най-голямото съкровище на този свят – теб.
Експертно мнение
Има ли здравословна доза страх?
Нито една жена не може да мисли напълно спокойно за раждането. Кога обаче страхът може да надхвърли мярката? Д-р Фолкер Маасен, шеф на гинекологичното отделение на болницата в Харбург (Германия), отговаря на най-често задаваните от бъдещите майки въпроси, свързани с раждането.
Колко страх преди раждането се смята за нормален? Почти всички жени, които очакват първото си дете, се тревожат ще изтърпят ли болките и ще се справят ли със собствени сили по време на процеса, дали бебето ще е здраво... Подобни страхове са не само нормални, но и смислени, защото съдействат за интензивната подготовка на жената за това върховно изпитание. Сам по себе си страхът съдейства за подготовката. Известно е, че хормонът на стреса – кортизолът, който през последните седмици при страх се отделя в организма на майката, има положително въздействие за съзряването на белите дробове на детето.
Как се познава, че страхът вече надхвърля нормата? Страхът наистина е прекален, когато изцяло обсебва жената, парализира я, пречи й да изпълнява всекидневните си дейности и я кара да страда.
Какво става, ако бъдещата майка не споделя с никого своите страхове? В такива случаи има опасност от напрежение жената действително да преживее раждането като особено болезнено и застрашително и това да усложни процеса.
