9 месеца бебето се развива, храни, спи и дори си играе в утробата на майката. Как обаче малкото човече може да оцелее в това тясно пространство почти без светлина, плувайки в околоплодна течност и на практика, без да диша? В корема на мама детето е добре защитено от външния свят. Пъпната връв е неговата единствена връзка със заобикалящата го действителност. Чрез нея то получава всички необходими вещества, за да се развива и да усъвършенства своя малък организъм, да се подготви за белия свят. Макар и рядко, по време на раждането могат да настъпят различни усложнения, свързани с местоположението, дължината и прикрепването на пъпната връв.

Къса или дълга
От едната половина на оплодената яйцеклетка се развива бебето, а от другата – плацентата. Още в началото на 9-те месеца те се свързват със съвсем къса „дръжка”, но само шест седмици след оплождането от нея се образува истинската пъпна връв. Постепенно тя расте заедно с плода.


Нормалната й дължина е 50–60 см. Възможно обаче е да е и 30–35 см. В такива случаи тя може да задържа предлежащата част на плода и по този начин да се удължи вторият и най-болезнен стадий на раждането. Има вероятност и поради силното опъване плацентата да се отлепи преждевременно. Често по време на раждането пъпната връв може да се скъси, тъй като се увива около врата, тялото или крайниците на бебето. По този начин притокът на кислород към нероденото намалява и то страда. Ето защо при къса пъпна връв лекарите постоянно проследяват детските сърдечни тонове.
Прекалено дълга пъпна връв (80 и повече см) се среща при 1 на 1000 бременности. Описани са случаи, когато дължината й е достигнала 120 до 300 см. При толкова дълга пъпна връв могат да се образуват възли или заплитания. Ето защо през последните седмици на бременността акушер-гинеколозите стриктно наблюдават бъдещите майки, при които има подобен проблем.

Възелът на пъпната връв може да намали или напълно да прекъсне кръвния поток към бебето по време на раждането. Това може да е показание за спешно секцио. Понякога по-дългата пъпна връв се увива около отделни части на тялото на бебето и ги задържа в неправилна позиция. Така то не може да премине през таза и да излезе навън. Изходът отново е цезарово сечение.

Къде се намира?
По време на раждането пъпната връв е успоредно до или пред бебето, което излиза навън. Когато околоплодният мехур е цял, няма опасност за нея. Проблем възниква, ако пъпната връв изпадне и се заклещи между бебето и таза на майката. В този случай лекарският екип трябва да действа незабавно, пъпната връв да се освободи и бебето да се извади бебето колкото може по-бързо. Застрашени от изпадане на пъпната връв са недоносените, бебетата, които се раждат в седалищно или в напречно предлежание, близнаците и тези, при които околоплодната течност е по-голямо количество.
При изпадането на пъпната връв кръвният поток отслабва и бебето страда. Много по-рядко такъв проблем възниква при деца в главично предлежание.

Къде се прикрепя?
В повечето случаи пъпната връв се прикрепя към центъра на плацентата. По-рядко – странично към ръба й или към околоплодния мехур. Много рядко е възможно при раждането съдовете на пъпната връв да се притиснат и при спукването на околоплодния мехур да се разкъсат. Това води до обилно кървене.

Д-р Илиана Стоева
акушер-гинеколог

Из учебниците
Съдовете на пъпната връв са обвити с мек желеобразен слой, наречен обвивката на Уортън (на името на английския анатом от ХVII в. Уортън).
През пъпната връв минават една вена и две артерии. Вената е най-големият съд – след 30-ата гестационна седмица (г.с.) е дебела колкото молив. Тя пренася наситената с кислород кръв към плода. Двете артерии са завити спираловидно около вената.