Още преди да се роди, детето трупа “знания” и усещания. От оплождането до раждането то събира опит, който по-късно ще му помага да се ориентира в света.
След страстната нощ може би подозирате, че сте направили поръчка за бебе, но със сигурност нямате представа колко енергично още от самото начало оплодената яйцеклетка напредва в развитието си.



Учени наричат резултата от първите стадии на деление на яйцеклетката “интелигентна купчинка клетки”. Сперматозоидът и яйцеклетката едва са се слели, и ембрионалните клетки вече започват да общуват помежду си, а миниатюрният зародиш установява контакт с обкръжението си.
Клетките на организма обменят информация помежду си. Оплодената яйцеклетка се дели безброй пъти, а в ядрото си всяка клетка носи цялостния генетичен код, който нероденото е получило от родителите си. Клетките се придвижват в растящия зародиш и получават своята роля в зависимост от мястото, на което попадат. При контакта със съседните клетки те научават каква функция трябва да поемат, например дали ще образуват кожата, или някой мускул. Това разпределение става с помощта на различни химични вещества.


Нищо в развитието на бебето не се извършва автоматично. Всички клетки в организма си помагат, за да може плодът да се развива правилно.
Посредством химични импулси и нервни пътища развиващият се мозък научава какви процеси протичат в организма на плода. Чрез сложни връзки клетките на органите и крайниците получават информация, за да могат колкото може по-рано да тренират бъдещата си функция. Така малкото сърце бие още преди да може да изпомпва кръв към тялото. Ръчичките започват да се свиват и да правят движения за хващане по време, когато едва се забелязват като израстъци.
Сетивните органи насочват антените си навън. Не само клетките се подготвят за живота извън корема на мама. Нероденото трупа опит от обкръжаващата го среда извън тялото си. Тясната хралупа на матката е идеално място за тренировки, околоплодната вода и шумовете пък са непрекъснат стимул за сетивата.

От осмата гестационна седмица чрез сетивата си нероденото установява контакт с околната среда. Отначало чрез кожата – чрез допира то получава усещане за границите на тялото си. По-късно с език опитва околоплодната вода, която впрочем напомня по вкус първото мляко, което то ще суче от мама. Нероденото чува ударите на сърцето и гласа на майка си. Те проникват до него не само отвън, но се провеждат и през гръбнака и таза. Бебето ще познае и гласа на татко, тъй като ниската звукова честота на мъжкия тембър преминава особено отчетливо през коремната стена.
Емоционална връзка с мама. Още в утробата бебето се сближава с мама. Нейните чувства и вълнения стигат до него. То се влияе от тях и дори ги споделя. Когато майката се радва, в кръвта й се отделят повече ендорфини – хормоните на щастието. Те проникват в бебето и му влияят положително.

Нероденото тълкува даже майчините движения. Според учените то усеща, когато мама се движи нервно и напрегнато или спокойно. И това се отразява на състоянието му. Така че с всички свои чувства и действия майката стимулира емоционалното развитие на своето бебе.

“9 месеца”