Бременността е най-естественото и щастливо събитие в живота на жената. През 9-те месеца в организма й настъпват дълбоки промени в различни органи, системи и функции. Засегната е и имунната система на бъдещата майка. Тя става по-лесно податлива на различни болести и инфекции.


Много от реализиралите се вече майки знаят и от собствен опит, че бременността често се съчетава с гъбична инфекция на външните полови органи и влагалището. Заболяването засяга около 30–40% от бременните. Известно е, че прекаралите такава инфекция в предходна бременност при следваща понякога отново се “срещат” с тази инфекция. Някои от

по-честите и характерни оплаквания (симптоми)
на заболяването са:
 болезнено уриниране;
 болезнено полово сношение;
 оточна (набъбнала) и зачервена вулва и влагалищни стени;
 бяло течение от влагалището, понякога с доста характерен вид (с малки, по-плътни участъци, наподобяващи ситно натрошено сирене или извара);
 сърбеж по външните полови органи и влагалището.
Понякога упоритият сърбеж води до болезнени разчесвания, които разраняват кожата на вулвата и създават условия за допълнителна инфекция и за възпаление от други причинители. Такъв дискомфорт тягостно безпокои бременната, нарушава съня й и създава допълнителен стрес.

Кандидиазата (гъбично заболяване, микоза) – по названието на най-честия причинител, се възприема като сериозно и небезопасно заболяване на женските полови органи през бременността. Приемането на антибиотици и хормонални противозачатъчни таблетки преди забременяването увеличава вероятността от гъбични поражения на половите органи. При проява на заболяването лекуващият лекар обикновено назначава противогъбично, предимно локално лечение с крем или с таблетки за влагалищно приложение. Приемането на медикаменти през устата не е безопасно през 9-те месеца. От друга страна, лечението трябва да е достатъчно ефикасно и продължително, за да се гарантира избягването на възможни рецидиви. Нелекуваната кандидиаза може да доведе до
много сериозни здравни проблеми и увреждания
в хода на бременността и по време на раждането. Тогава съществуват възможности за заразяване и на новороденото. Ако майката е носител на инфекцията, бебето може да се зарази и по-късно през кърмаческия период.
Освен хормоналната пренастройка и промените в имунитета на бременната съществуват и други фактори от околната среда и начина на живот, които могат да благоприятстват развитието на кандидиаза. Проучвания показват, че около 75% от жените в детеродна възраст поне веднъж имат атака от кандидиазен вулвовагинит, като 40–50% от тях получават тези оплаквания втори път. В 20% от случаите при изолирани причинители носителките на инфекцията нямат субективни оплаквания. По-рядкото изолиране на причинителите в преходната възраст (климакса) и при момичетата преди настъпването на първата менструация свидетелства за хормонална зависимост на инфекцията. Предразполагащ момент за появата на кандидозен вулво-вагинит е наличието на захарен диабет със съответно високи нива на кръвната захар. Често инфекцията се среща и при системно и продължително лечение с антибиотици.
Може ли кандидиазата да се предава като
сексуално преносимо заболяване?
Заразата се появява при повече от 20% от мъжете, чиито партньорки са с рецидивираща вулво-вагинална гъбична инфекция. Понякога причинителите се откриват при мъже, които нямат оплаквания. Това се случва четири пъти по-често в сравнение с партньорите на неинфектирани жени. Неприятните усещания при мъжете като парене, смъдене, сърбеж, зачервяване на пениса и течение от пикочния канал могат да се развият буквално часове и минути след контакт с възпалена вулва и влагалище, когато не са използвани защитни средства. Симптомите при мъжа са доста ограничени и често изчезват след обилно измиване и без специално лечение.
Хормоналните, физиологичните и психологичните промени
при бременната значително допринасят за развитието на гъбичките и свързаните с тях оплаквания. Хормоналните промени, типични за бременността, изменят и влагалищното съдържимо, а това улеснява развитието на кандидите. Освен всичко останало много бременни изпитват емоционална нестабилност, докато очакват раждането на бебето. Стресът също може да отслаби имунната система и да допринесе за развитието на микоза. Не на последно място бременната жена се пристрастява към
храни и десерти, богати на захар и бяло брашно
А и стародавната традиция окуражава очакващата бебе да консумира мечтаните от нея храни без ограничения, което създава условия за разпалване на гъбичната инфекция.
Засега няма категорични доказателства, че кандидозният вулвовагинит през бременността може да доведе до увреждане на плода.
Кандидиазата е
напълно лечимо заболяване
За лечението й извън бременността може да се използват много ефикасни противогъбични препарати, които се прилагат както през устата, така и локално, но и при двамата партньори, и то по-продължително време.
За препоръчване е през бременността да се прилагат мехлеми и таблетки локално – във влагалището и на вулвата за около 1–2 седмици. През първите 3 месеца е желателно да се ограничи приемът на медикаменти, за да се изключи и най-малкият риск за неблагоприятно влияние върху плода. Лечението задължително се определя от лекаря, който наблюдава бременността, за да се изберат най-ефективният и най-безвреден медикамент и начин на приемането му. Категорично бременната не бива да предприема самолечение без лекарски контрол!
Важни условия за недопускането на кандидиаза са здравословният начин на живот и консумирането на подходяща храна. Редовният контрол на кръвната захар и незабавната консултация със специалист при първите прояви на заболяването също са от голямо значение.

Проф. Борислав Стамболов, д.м.н.    
завеждащ Клиника
по акушерство и гинекология
ІІ МБАЛ АД – София