Оформянето на тазобедрените стави на бебето започва в утробата и завършва около месец след раждането. Бъдещите родители често пъти са в еуфория от появата на малкия човек и не са информирани относно вродената дисплазия. Срещнахме се с д-р Аделин Иванов, част от екипа нa Отделението по ортопедия и травматология, МБАЛ „Токуда Болница София”, за да ни разясни основни факти по темата.
Недоразвитието на компонентите на тазобедрената става или дисплазията може да премине в сублуксация, а по-късно и в луксация. Най-често дисплазията се среща в т.нар. ендемични региони в България, Турция и Македония, за разлика от Азия и Африка, където честотата клони към 0%.
Фактори, предразполагащи към дисплазия на тазобедрената става:
ü Единият или двамата родители са имали дисплазия или луксация на тазобедрените стави.
ü Ако новороденото има братче или сестриче с тази диагноза, вероятността и то да страда от това заболяване е 36%.
ü Ако новороденото има родител или близък роднина със свръхеластични стави.
ü При момиченцата дисплазия на тазобедрените стави се среща 7 пъти по-често, отколкото при момченцата.
ü Бебетата със седалищно предлежание – поради специфичната поза на крайниците им в утробата.
ü Първородните деца са по-уязвими поради стегнатата коремна и тазова мускулатура на майката при първа бременност и раждане.
ü При еднояйчни близнаци вероятността единият близнак да страда от дисплазия е около 40%.
ü Намалена плодна течност (олигохидрамнион).
Естествената здравословна позиция на бебешките крачета, която благоприятства правилното оформяне на тазобедрените стави на бебето, е разкрачени крачета, свити навън в коленете. Детето трябва да може свободно да движи краката си.
Клинични симптоми
При дисплазията ставата на пръв поглед е нормална, но все пак с леки отклонения – клинични симптоми обаче няма. За тях можем да говорим, ако е налице луксация, защото контактът между компонентите на ставата липсва – съответно има проблем с крачето на детето. Ако детето има луксация и на двете тазобедрени стави, тогава е трудно да се забележи проблемът, защото едното краче не се различава от другото.
Основните клинични симптоми са ограничено отвеждане на краката, леко скъсен крак, извито стъпало навън, въпреки че невинаги различаващите се кожни гънки са белег за евентуален проблем.
Методи за диагностика
Това са т.нар. провокативни тестове, ако вече има установена луксация, и репозиционни тестове, които трябва да се извършат от опитен ортопед.
Най-добрият момент за прилагането им е още през първите дни след раждането, защото тогава, благодарение на някои хормони, еластичността на меките тъкани на ставните капсули е повишена, което предразполага към по-лесно изследване и по-добра диагностична стойност.
Основният метод е ехографският, който не е инвазивен – изключителна важна подробност за родителите и тяхното спокойствие.
Съществуват различни позиции относно това кога точно трябва да се направи ехографията. Най-добрият вариант е първоначалното ехографско изследване да се проведе още през първия месец, но има и твърдение, че „златният период” е през първата седмица. Ехографското изследване, осъществено от опитен травматолог, занимаващ се с тази проблематика, носи добра информация за нивата на развитие на тазобедрената става. Може да се проведе до 9-ия месец. Ако през този период изследването е пропуснато, се прилагат други форми на диагностика, като рентгенова снимка и специални центражи.
Счита се, че при установена навреме дисплазия и навременни лечебни мерки още през първия месец около 70% от децата приключват терапията успешно.
Адекватни мерки
Дисплазията подлежи на пълно излекуване, ако бъде диагностицирана навреме. Основен подход е използването на ортопедични гащички, които се носят един, два или три месеца. При установена луксация се прилагат каишки – „стремена на Павлик”, с помощта на които крачетата стоят максимално разтворени настрани, свити в коленцата навън и обездвижени към тазобедрените стави.
Лечението трябва да приключи преди прохождането
Най-леката форма на заболяването отшумява в рамките на месец. Ако дисплазията не бъде открита навреме, тя проличава при прохождането, но на тази възраст може да се лекува само оперативно. Закъснялото лечение води до ранна поява на вторични артрози на тазобедрените стави.
Разговора проведе Виржиния Маровска
