Днес благодарение на ехографа и многобройните проучвания вече се заговори за пренатално възпитание, а опитни специалисти могат да преброят пръстите на крачетата на бебето още преди те напълно да са се оформили. Допреди две години у нас се предлагаха само биохимичен скрининг и фетална морфология (между 16-ата и 18-ата гестационна седмица), които определят риска дали бебето е застрашено от синдрома на Даун и други хромозомни заболявания. В Центъра към Фондацията по фетална медицина в България бъдещите майки вече могат да си направят и нов модерен тест, който се прилага от години почти в цяла Европа и в САЩ. Това е т.нар. скрининг на първото тримесечие. Д-р Мария Янкова, акушер-гинеколог, е един от най-квалифицираните специалисти, прилагащи този метод у нас.



Ползите
Скринингът на първото тримесечие е създаден от проф. Кипрос Николаидес и по-късно е развит от акушер-гинеколозите от Фондацията по фетална медицина. Засега той е най-точният метод да се изчисли рискът дали бебето страда от синдрома на Даун (до 96%). За сравнение – данните от феталната морфология и от биохимичния скрининг на второто тримесечие са точни в около 65–70%. Изследването дава насока на лекарите дали има нужда жената да се подложи на по-сериозното изследване – амниоцентеза.

Отскоро скринингът на първото тримесечие може да се използва и за да се уточни дали бебето не страда от животозастрашаващата спина бифида. Това е вроден дефект на гръбначния стълб, който в повечето случаи е с фатален край. Благодарение на изследването на някои майчини хормони лекарите могат да определят и опасността от прееклампсия. Болестта се характеризира с високо кръвно налягане, като в по-тежките случаи може да се увредят органите на бебето.

Бързо и безболезнено
Скринингът на първото тримесечие е съчетание от ехографски преглед и кръвни изследвания. „В специален софтуер се записват данните на майката – възраст, заболявания, приемани лекарства. След това се правят кръвни тестове и ехографски преглед. На базата на всички данни компютърът прецизно изчислява рисковете”, обяснява д-р Янкова.

Първата част на скрининга е изследване на бебето с ултразвук. При болните деца точно определени части и органи са по-различни от другите. Това са т.нар. ултразвукови маркери. Специалистите оглеждат внимателно сърцето, някои особености зад врата на бебето, липсата или наличието на носна кост, различни ъгли на лицето. Благодарение на тези показатели лекарите могат да определят дали плодът страда от синдрома на Даун или от други хромозомни заболявания.
Втората част на скрининга е кръвен тест. Лекарите проверяват два хормона. За съжаление тези изследвания все още се правят в малко лаборатории, но лекарите от Фондацията по фетална медицина се надяват скоро те да се извършват в повече лаборатории.

Бързо на преглед
Скринингът е бърз и не отнема много време. В България обаче той все още не е много популярен. Прави се между 11-ата и 13-ата гестационна седмица, когато ембрионът е дълъг 45–84 мм. За целта бъдещата майка трябва да си запише час още докато е в 9-ата г.с. Една от основните причини, поради които много българки не го правят, е, че тестовете все още не се покриват от здравната каса. Цената им е до 100 лв. Специалистите обаче предупреждават, че по-възрастните бременни (над 35 години) или бъдещите майки, които вече са имали дете със синдрома на Даун, е добре да направят този тест. Така те ще са сигурни, че носят под сърцето си здраво бебе, което се развива нормално.


Мая Ковачева

Време е за скрининг
Българките са добре запознати със скрининга на първото тримесечие. Проучване на Интернет страницата на „9 месеца” показва, че повече от половината (58.3%) от бъдещите и настоящите майки са си направили това изследване. За съжаление обаче 19.9% не са имали време или не са разбрали и не са се възползвали от този по-точен и модерен метод. Не са малко и тези (9.7%), които все още не са наясно с него и не знаят какво точно представлява. 6.8% от анкетираните споделят, че са  направили само задължителната фетална морфология. Други 2.4%, планират да го направят. За съжаление скринингът на първото тримесечие не се поема от НЗОК това е причина 1.9% да споделят, че са искали да го направят, но не са успели, защото са нямали достатъчно пари. Само 1% не са намерили лаборатория, в която се извършва това изследване.