Накратко – ултразвуковото изследване, познато още като ехография и видозон, е неинвазивен метод, при който се използват звукови вълни, за да се визуализира плодът преди раждането. Започва да се прилага в акушерството още от 1958 г., а в наши дни попада в списъка със задължителните изследвания на бъдещата майка. И въпреки че повечето жени знаят, в общи линии, какво представлява методът, има и въпроси, които ги вълнуват...



1. Вреден ли е ехографът за плода?
Всяка бъдеща майка днес е подложена на много различни изследвания, всяко от които на теория би могло да повлияе на здравето и развитието на плода. За да можем статистически достоверно да говорим за влиянието на ултразвуковото изследване върху ембрионалното развитие, трябва да мине доста дълъг период от време. Първите изследвания за евентуалните последици от ехографа датират от 70-те години на миналия век, но се отнасят за апаратурата от първо поколение, която се е използвала тогава. В наши дни ултразвуковите прегледи се извършват чрез модерни апарати от трето поколение, които имат различен обхват на излъчване, по-ниска мощност на сигнала и множество други подобрения, които намаляват като цяло натоварването върху тялото на бъдещата майка и бебето. Ако трябва да обобщим – на този етап няма данни, които да сочат, че методът носи вреда за майката или за плода! Плюс това успокояващ е и фактът, че заради ефекта на поглъщане и отражение на свръхзвуковите вълни от тъканите на майката до плода достига само половината от ултразвуковата енергия.


2. Какво е доплерометрия?
Това е допълнителен метод на ултразвуково изследване, който се използва за оценка на характера и скоростта на кръвотока в съдовете на пъпната връв и плацентата. Той позволява ранно откриване на евентуални нарушения в системата „майка – плацента – плод“.

3. Защо преди ултразвуковото изследване кожата се маже със специален гел?
За да може генерираният ултразвуков сигнал да проникне в телесните тъкани и да отрази образа, е необходимо да има добър, плътен контакт между датчиците на апарата (трансдюсера) и кожата на пациента. За да се постигне това, в зората на ехографа са поставяли пациентите в специални водни вани и към тях прикрепяли ултразвукови сензори. По-късно за контактна смазка започнали да се използват вазелин, рициново масло и глицерин. Оказало се обаче, че тези субстанции създавали доста проблеми – трудно се почиствали от повърхността на сензора и освен това цапали дрехите на пациентите. Днес вече е намерено подходящото решение – използват се специални желеобразни гелове, които са абсолютно безвредни, не предизвикват алергични реакции, лесно се отмиват и не оставят петна по дрехите.


4. Какво представлява 3D/4D ултразвуковото изследване?
Тези нови методи на ултразвуково изследване са възможни благодарение на съвременните компютърни технологии и факта, че ултразвуковите лъчи се отразяват по различен начин от отделните органи – така се получават триизмерни изображения на плода, възможно най-близки до реалността.
4D методът е същият като 3D, но разликата е, че като четвърто измерение към дължината, височината и дълбочината се добавя и факторът време. Казано по друг начин – триизмерният образ е статичен, а четириизмерният показва обекта „в движение“ и в реално време. По този начин, особено в по-напреднала бременност, е възможно да се изследват и наблюдават мимиките и жестовете на плода. Множество проучвания показват, че това има особена емоционална стойност за родителите.

5. Кой е по-добър – 2D или 3D?
Двуизмерният ултразвук (2D) е най-често използваното ултразвуково изследване за оценка на състоянието на плода. Въпреки че не е така колоритен, както са 3D и 4D, той има много по-добри диагностични възможности и позволява да се изследват не само външните части на плода, но и развитието на неговите вътрешни органи. Освен това при триизмерното изследване има някои ограничения, свързани с етапа на бременността и с положението на плода в утробата – например, ако в момента на прегледа детето се обърне с гръб към сензора, няма как да се разгледа лицето му. В тази ситуация при 2D лекарят ще може да изучи структурата на вътрешните органи, да направи измервания на отделните части на плода – глава, корем, краче, да установи феталната позиция и предлежание, да локализира степента на зрялост на плацентата, количеството на околоплодната течност и др.
И още – най-оптималното време за триизмерното изследване е 22-рата гестационна седмица, а при 2D специалистът може да направи първите констатации още в началото на бременността. Също така бъдещите майки трябва да имат предвид, че ако конвенционалната ултразвукова диагностика изисква 15 минути, времето, необходимо за 3D, е три пъти по-дълго – около 45–50 минути.

6. Защо лекарите допускат грешки относно пола на бъдещото дете?
С помощта на ултразвук полът на бебето наистина може да се определи с голяма точност след 14-ата гестационна седмица. Достоверността на резултата зависи не толкова от качеството на апаратурата (2D, 3D или 4D), метода на изследване или квалификацията на лекаря, а преди всичко от разположението на плода по време на прегледа. Ако детето е застанало в подходяща позиция, определянето на пола му ще бъде лесна задача дори за неопитния лекар и за най-простия апарат. В противен случай не може да помогне и 3D ехографията. Понякога полът на бебето не може да се определи дори до края на бременността, защото то е разположено така, че не позволява да се визуализира областта на слабините.

7. Защо понякога е трудно бебето да се види на ултразвук?
Да, тези случаи не са изключение. Понякога се случва така, че дори най-големите специалисти срещат трудности при ултразвуковото изследване и не могат да видят бебето. Коя е причината за това? Има няколко фактора от определящо значение – наднормено тегло на майката, позицията на плода в утробата, малко количество амниотична течност, местонахождението на пъпната връв и плацентата, белези по корема след операция, свръхактивност на детето.

8. Колко ултразвукови изследвания трябва да се направят по време на бременността?
Ако бременността протича без усложнения, лекарите назначават три задължителни прегледа с ултразвук. Първият е между 11-ата и 14-ата гестационна седмица и основната му цел е да се прецени рискът от хромозомни аномалии (например синдрома на Даун). Вторият преглед обикновено се извършва между 18-ата и 22-рата седмица и позволява внимателно оглеждане на всички органи и структури на плода, включително и преглед на феталното сърце. Последният преглед е между 30-ата и 32-рата гестационна седмица. Ултразвуковото изследване в третото тримесечие оценява темпа на развитие на плода и проследява за наличието на по-късно възникнали аномалии. Тази схема позволява да се идентифицират навреме възможно най-много евентуални болести на плода, както и свързаните с тях усложнения. Допълнителни ултразвукови изследвания по време на бременността се провеждат само при наличие на специфични показания и по преценка на наблюдаващия лекар.

9. В кои случаи се налагат допълнителни ултразвукови  изследвания?
Най-честите индикации за допълнително ултразвуково изследване при бременни жени са наличие на вагинално кървене, болки в долната част на корема, аномалии в прикрепянето на плацентата (плацента превиа), несъответствие в размера на плода и седмицата на бременността, съмнение за аборт.

10. Защо някои лекари настояват за ултразвук непосредствено преди раждането?
Понякога това е необходимо, за да се определят теглото на бебето, състоянието и положението му, както и за да се види дали има риск от оплитане на пъпната връв. Друго често срещано показание за ултразвук в края на бременността е, ако детето има голяма глава – нещо, което би могло да доведе до проблеми по време на естественото раждане. В този случай непосредствено преди раждането е необходимо чрез ултразвуково изследване да се определи точният размер на главичката и ако се налага, да се предприеме цезарово сечение.

Любопитно
Видозон или видеозон? Много хора се питат кое е правилно. Ето малко история. Названието  идва от името на първия ултразвуков апарат за гинекологични изследвания, произведен от Siеmens през 1976 г. – „ Vidoson”.