Вече познавате Георги Бенчев – мега стабилният (както той се изразява) участник в музикалния формат „X Factor”. И не само – той е мега възпитан, отговорен и сериозен. От разговорите ми с него веднага разбрах, че е мъж на място, прекрасен музикант (това ми стана ясно от страстта, с която говори за музиката) и отговорен баща. Позволих си да го разпитам освен за предаването и бъдещите му проекти, и за промените, настъпили в живота му след появата на новия член в семейството му. Ето какво ми разказа той…



Какво ти донесе X Factor?
Пътят, който извървява един артист, е бавен и плавен. Особено в България нещата се случват по този начин, защото ние сме малка държава с малък пазар, така че няма много опции за рязък скок – да направиш клип и да го „завъртят” по няколко телевизии. В X Factor този път го извървяваш в рамките на няколко месеца. Прескачаш буквално десетки години труд, което, разбира се, има своите плюсове и минуси. Когато го постигнеш толкова бързо, рискът е да си повярваш прекалено много и да се получи обратният ефект. На моята възраст отдавна съм се разделил с илюзиите за бляскава кариера. Но аз придобих известност, това е, което получаваш след шоуто. Не ставаш супер звезда, просто си разпознаваем. И това супер много ти дава, стига да знаеш как да го използваш занапред. Надявам се аз да знам как да го използвам.


Как се чувстваш след шоуто?
След предаването се чувствам отлично. Отпаднах в идеалния за мен момент. Отначало много се надявах да стигна до лайв концертите, а реално стигнах почти до финала. Много пъти над това, което очаквах. Напуснах предаването във вторник, два дни преди това жена ми роди, а в сряда – на рождения ми ден, я изписаха с детето. Много точно се подредиха нещата.

Как се случи прекрасното събитие – раждането на сина ти?
В петък срещу събота, в 3 ч. през нощта, жена ми ми каза: „Май ще се раждаме днес”. На следващия ден започна да си оправя багажа за болницата, а малко по-късно се появиха сериозни контракции и в 3 ч. следобед вече бяхме в болницата. Бях до нея през цялото време. Присъствах и на раждането. След преживяното смятам, че всеки мъж трябва да мине през това, за да разбере какво изпитват жените. Усещането е уникално. Жена ми роди нормално. Бебето беше с тегло 3690 г и ръст 54 см. Доста сериозна работа. Поставям се на нейното място и сравнявам болките от контракциите й с най-силните ми бъбречни кризи, имайки предвид, че след контракциите следва и раждане…


Как кръстихте детето?
Предварително мислихме имена, но не се бяхме спрели на нито едно. Имахме идея да изберем старобългарско име, но накрая го кръстихме Пресиян.

Как преминаха първите дни у дома?
Първоначално приятели ме плашеха, че няма да спя, но аз спя повече отпреди – дори и през деня. Преди да се появи то, аз не си лягах преди 3 ч. през нощта, сега заспивам към 12. Изцяло се промениха навиците ми. През нощта спи при нас, на нашето легло. Смятам, че бебетата трябва да се гушкат. Приказките, че те трябва да са самостоятелни, са пълни глупости. Как може едно бебе на 5 дни да е самостоятелно?! То трябва да се гушка, да се откриват нуждите му, да му се обръща внимание и т.н.

Кой ви помага в грижите за бебето?
За щастие, имаме баби на разположение. И двете много ни помагат. Когато имаме нужда, винаги са насреща. Аз също се старая да съм полезен на 100%.

Да се върнем към формата. Създаде ли си нови приятелства и контакти в предаването?
Това е другото най-яко нещо от този формат. Срещнах супер интересни хора, не визирам само участниците, защото ни обединява нашето любимо нещо – музиката. Независимо от разликата във възрастта, всички общувахме помежду си. Най-малките участници бяха на по 14 год. Създадох си приятелства в музикантските среди. Сближих се с Любо Киров, Мария Илиева, Дони, Преслава Мръвкова и др. Любо е неочаквано готин тип, духовен човек, който е над нещата и не робува на битовизмите. Мария Илиева също е много готино човече. В началото се държеше по-дистанцирано, но се оказа страхотна жена. Дони пък е прекрасен човек, много отворен и открит. Той организираше нещата от продуцентска гледна точка, но винаги се съобразяваше и с нас. Преслава Мръвкова – музикален педагог, през цялото време беше усмихната. Всички бяха много позитивно настроени.

Имаше ли конфликти с някого по време на формата?
Това са много месеци работа и много време, прекарано с екипа. Единият конфликт беше с една от координаторките. Случи се точно преди да се роди бебето и аз бях много изнервен и напрегнат. Налагаше се да ходим 1 час по-рано на репетиции. Това е напълно разбираемо, но за мен беше проблем и избухнах. Вторият беше с Дони. По-скоро имахме пререкание за една песен, която той искаше да изпея, а аз не исках… Ей такива дреболии. Нищо сериозно и съществено. Но всички, с които работих, са позитивни, усмихнати и много възпитани хора.

От тук насетне какво следва?
Първо ще си запиша кавъра на „Майли Сайръс” с групата „This burning day”. Te са мои приятели. Имам идеи да запиша и още няколко различни кавъра, т.е. моя лична интерпретация на песни. А за нови проекти ще разкажа по-нататък, когато стартират.

Разговора проведе Даниела Граховска