Календар на таткото IV част

Текст: Ивета Бургаджиева
Един баща наскоро ми каза, че с децата е като с брака – даваш клетва пред бога и пред хората в здраве и болест, в добри и лоши времена да обичаш, уважаваш и пазиш онова, което си създал. Давайки този обет, невинаги осъзнаваме, че той има две противоположни посоки. Едната е да бъдем верни на значимите хора в живота си. Другата е да останем верни на себе си. Тази задача прилича на омагьосан керван, който постоянно кръстосва границите на две царства с напълно различни обичаи и традиции. В едната земя на почит са групата и колективните ценности. В другата – негово височество Аз-а и индивидуалните му потребности.


За много очакващи дете или настоящи татковци родителството е първото сериозно изпитание пред умението им да постигат баланс между своите собствени желания и ограниченията и изискванията на външния свят. Изкуството на равновесието между нуждите на личността и това, което е над нея, е важно не само за конкретния човек, но и за това на какво той ще успее да научи потомството си. Пътят към „разомагьосването” на безспирно сновящия керван минава през способността ни да уважаваме и толерираме различията на двете земи, както и през разбиранията ни какво точно представлява балансът. Ако си го представяме като нещо стабилно и застинало във времето, усилията ни ще бъдат помитани отново и отново като пясъчен замък, отнесен от морска вълна. Противно на разпространеното схващане, равновесието е динамична и постоянно променяща се величина. Затова гъвкавостта и стремежът да се учим и развиваме е една от важните предпоставки за успешното родителство.


За не малко мъже бащинството отключва сериозни въпроси за живота и бъдещето. Като цяло мъжете доста по-трудно толерират състояния на тревога и безпокойство, затова могат на секундата да отрекат, че преживяват подобни чувства. Когато станат родители, някои от тях се чувстват като качени на увеселително влакче, чиито непредвидими и резки завои предизвикват неприятни спазми в стомаха. Едно от най-стряскащите неща за тях е загубата на контрол, усещането, че вече не са способни да владеят и управляват живота си, поне не в степента, в която са могли досега. Проблемът се появява, когато хем искаш да държиш контрола, хем усещаш, че той вече не зависи само от теб, както става, когато детето се появи.

Когато децата знаят, и ти знаеш
В анимационния филм „Търсенето на Немо” тревожният и свръхконтролиращ баща Марлин се опитва да обезопаси всеки сантиметър от хлъзгавия път към порастването на своя малък син. Когато животът го принуждава да се отправи на дълга и рискована спасителна мисия, за да открие и върне вкъщи Немо, Марлин среща жизнерадостна морска костенурка, баща на поне десет палави малки костенурчета, която му помага да научи един от важните уроци на бащинството. Недоумявайки как един баща може да бъде толкова невъзмутимо безгрижен за живота на потомството си, Марлин пита костенурката как разбира, че децата са готови да плуват сами. От отговора рибката научава, че никой не знае това, но когато децата знаят, и ти знаеш.

Мой бивш колега, наскоро станал баща, ми каза, че появата на детето му е помогнала да осъзнае каква илюзия са опитите да контролираме всичко. За него бащинството е като всекидневно ходене на училище, в което се учи да проявява повече търпение и разбиране, както и да вижда нещата от различен ъгъл, с помощта на което се справя по-добре следващия път.

По мъжкия начин
Освен от загуба на контрол, не малко бъдещи татковци се притесняват, че ще трябва да започнат да се занимават с нещо крайно непривично и необичайно. Някои от бащите, които интервюирах, споделиха, че срещат сарказъм и подигравки от приятелите си, които смятат ангажирането с децата за предимно женско занимание. Безспорно сменянето на пелени и бърсането на изплюта на пода храна не са сред топ десет на любимите мъжки занимания, но не малко бащи намират начин да подредят този пъзел по свой, „мъжки” начин. Все повече мъже подхождат към родителството като към интересно и предизвикателно приключение. Както в куест игрите, те се посвещават на определената цел, по пътя към която трупат нов опит, умения и „съкровища” от всякакво естество. Всеки мъж може да открие своя собствен път към бащинството, тъй като не само ние се адаптираме към родителството, но също така адаптираме родителството към себе си. Един татко ми каза, че когато детето му се е родило, той е останал цял месец вкъщи, за да може да се научи да се грижи за него сам, без да зависи непрекъснато от жена си. Свалил е мобилно приложение на телефона си, чрез което е следил кога детето спи, яде и т.н. и така не само е помагал на жена си с грижите, но и се е почувствал по-спокоен и справящ се като баща.
Други татковци се страхуват, че семейният живот и големите отговорности ще ги оплетат в дълбоките си мрежи и ще им отнемат заветната свобода. Добрият баща не е този, който се принася в жертва на родителския олтар, а по-скоро търси баланса и успява да съчетава различни роли. Не само защото така е добре за него, но и защото по този начин дава пример на детето си как да води пълноценен и удовлетворяващ живот. Обикновено за жените е по-типично да се идентифицират напълно с ролята си на майки, но има и мъже, за които е трудно да съхранят останалите аспекти на личността си и се затварят като рак отшелник в черупката на семейството.
По думите на друг баща, мъжете се възприемат като създатели, а детето – като бяла дъска, на която пишат, поради което много от тях се страхуват от сериозната отговорност на бащинството. Той беше намерил своя си начин да се справи с това притеснение, като възприемаше себе си и детето си не като учител и ученик, а като двама ученици, които заедно минават през различни уроци. Лек срещу страха от прекалено голямата отговорност е да третираме децата си като личности още от самото начало, а не като безформено парче глина, на което придаваме очертания и пълним със съдържание.

Да се гмурнеш надълбоко
Преди няколко години ми попадна статия, в която като основен проблем на съвременните любовни отношения се посочваше фактът, че те са основани предимно на романтика и влюбване и нямат по-здрава основа. В статията се твърди, че в едно по-разумно общество всеки човек би трябвало добре да познава себе си като отделна личност, преди да предприема стъпки да стане част от нещо по-голямо. Браковете, основани на подобно отговорно отношение, авторът нарича „психологически бракове”, за разлика от „романтичните бракове”, основани на заблуди и стереотипи. По същия начин подготовката за бащинството и родителството е необходимо да включва сериозна доза самопознание. Мъжът ще среща трудности да разбира и общува с детето си, ако първо не се е научил да общува със себе си, което обикновено включва челен сблъсък със собствените модели и ограничения. Не можеш да помогнеш на друго човешко същество да се превърне в зряла личност, ако ти самият не си минал по този път.
Все повече бащи се подготвят за родителството, като четат книги, посещават курсове заедно с партньорките си, търсят информация в интернет, като не малка част от тях си дават сметка, че това е само едната страна на монетата. Повече от половината от бащите, с които разговарях, ми казаха, че за тях е било важно да започнат да изграждат връзка с детето си още по време на бременността или скоро след раждането. Обикновено мъжете се притесняват, защото не знаят какво точно да правят. Един баща ми каза, че е свирел често на китара на неродения си син. Мъжът на моя приятелка пееше любимите си парчета на Металика, за да успокои малката си дъщеря, когато имаше колики. Моят собствен баща ни е приспивал с войнишка песен, в която главните действащи лица са били не Зайо и Мечо, а река Ропотамо и горещата рибена чорба. Важно е татковците да намерят своя собствен език на общуване с бебето. Бъдещите майки могат да ги подкрепят и да им помагат активно в тази предизвикателна задача, вместо да очакват, че мъжете им могат да се справят със същата лекота като тях самите.

Хормоните
За разлика от много жени, мъжете не се питат цял живот какви бащи ще бъдат. Ако все пак сте от малцината, които мислят предварително по въпроса – не се притеснявайте прекалено, природата се е погрижила за това. Може този факт да ви се стори изненадващ, но хормоните на мъжа също се променят по време на бременността и след раждането, така че да подпомогнат превръщането на мъжа в баща. Окситоцинът и пролактинът, главните „виновници” за създаване на връзка с бебето, се увеличават, докато тестостеронът спада, така че таткото да може да се концентрира по-добре върху грижите за потомството. Резултатите от изследване, проведено в Израел, сочат, че когато гледат видео, в което родителите играят с децата, при майките се забелязва увеличена активност в емоционалните центрове на мозъка, докато при бащите се стимулират когнитивнте функции, свързани с разкодирането на звуковете, които детето издава. Дори в хомосексуалните двойки реакциите на двамата родители са различни. Природата се е погрижила детето да получи от родителите това, от което има нужда.
Превръщането на мъжа или жената в родител не се случва с магическа пръчка, не е нещо вродено, както много хора си мислят. Както каза един баща – за да бъдеш родител, трябва да откриеш вътрешната си мотивация, а не да следваш сляпо някакви външни модели или стереотипи. Много от съвременните бащи избират да станат такива осъзнато и с ясна представа за големите промени и нови отговорности, които този избор носи. Те изпитват вътрешно удовлетворение от взаимодействието с детето и участието си в развитието на личността – не само детската, но и своята собствена.