Продължение от предния брой…

Това е среща, която ще ви информира, вдъхнови и мотивира, защото нерядко се налага да се изправяте срещу изпитания в живота си, нали? Главният герой в нея е жена, на 36 години, зодия Телец, директор на инвестиционна компания в София, привърженик на здравословното хранене, ценител на красотата и спорта – Силвия Недева. Каква всъщност точно е тя, сами ще разберете, прочитайки този „разказ за успеха и силата на волята“.

През лятото на 2011 г., по време на лятна почивка в чужбина, у Силвия се отключва болест на щитовидната жлеза – подостър тиреоидит. Въпреки сериозното състояние тя решава да се пребори без лекарства и успява! Съгласи се да разкаже историята си и да сподели опита си пред нас, не заявява претенции и не носи маски. Изводът – ако се грижим превантивно за здравето си, организмът ни се отблагодарява, дори и при настъпване на заболяване.

Храната не разболява

Разболяват количествата, които човек приема, и изкуствените добавки в нея. На първо място най-опасни са съвременните методи на отглеждане, обработка и преработка на храните, както и третирането им с изкуствени и добити по химичен път консерванти, аромати, подобрители, оцветители и т.н. Те разболяват и хората трябва да го разберат. Обикновено аргументите са, че щом законодателството или ЕС разрешава използването им, значи няма нищо лошо в тях. Презумпцията е логична – ако беше вредно, защо ще го позволяват. ЕС и регулаторните органи са съгласни, че тези подобрители и добавки в големи количества са вредни и направо животозастрашаващи, именно затова те разрешават точно определени стойности, които е допустимо да се влагат. Тогава моят въпрос е: „А ЕС или регулаторните органи определят ли допустимите количества от изкуствени консерванти или добавки, които човек не бива да надвишава като общ прием за целия си живот, за да не се засегне здравето му? Въпросът ясно показва, че регламентираните „безопасни“ количества или дози от опасните съставки са за производството на единица продукт и ако хората консумираха еднократно такива храни, нямаше да дискутираме този проблем. Само че реалността е друга, хората консумират тонове храна с тези добавки. Как мислите, какво се случва с поетите изкуствени добавки и консерванти, подобрители и т.н., и то при ежедневна консумация? Доколко ефективно организмът може да ги неутрализира? Отговорите са ясни – никога човечеството не е било с толкова развита медицина и същевременно толкова болно. Причината затова не са само стресът или динамичният начин на живот. Затова винаги съветвам хората, които по някаква причина не могат да се откажат от всички тези пакетирани, обработвани, рафинирани храни, поне да ограничават консумацията им откъм честота и количества. Имайки предвид всичко това, можем да разгледаме поотделно конкретни храни.

Хлябът от бяло брашно

Най-достъпният в търговската мрежа бял хляб съдържа сол, хидрогенирани мазнини, консерванти, набухватели и според мен не е нещо, от което има нужда организмът на човек. Защитниците на хляба казват, че е полезен, защото културите, от които се приготвя, съдържат незаменими за организма на човек съставки, минерали и витамини. Факт, но какво ценно има в бялото брашно, което е направено от зърна, на които са премахнати обвивките (в които именно се съдържат ценните витамини), после смлени на брашно и изпечени със или дори без всички добавки? Дори и домашен хляб от такова брашно има нулева стойност за здравето. Ако брашното е получено от пълнозърнести култури, определено е по-добрият вариант и пак с уговорки относно добавените в него подобрители и др. Въпрос на избор е дали искате да присъства хляб в менюто ви. Аз живея без тестени продукти и хляб от брашна 16 години, ценните ензими и микронутриенти от обвивката на културите, от които се прави хлябът, получавам, като директно консумирам самите зърнени култури след киснене и лека обработка, дори и термична понякога, или под формата на кълнове. Това е пример, че загуби от неконсумирането на хляб няма. За щастие, има доста фурни в големите градове, които предлагат хляб от пълнозърнести брашна, без добавки и консерванти. Има и домашни уреди за печене на хляб, така че има възможности всеки, който иска, да си прави хляб и от алтернативни брашна – елда, киноа и т.н.

Месото и млечните продукти

Специално аз никога не съм обичала месо, млечни храни, колбаси и т.н., с изключение на кисело мляко, риба и морски храни. Но определено мисля, че чисто месо до определена възраст би могло да се консумира без проблем, като, разбира се, се внимава с произхода му и метода на обработка. След определена възраст обаче това вече се превръща в тежест за организма, той се натоварва и амортизира прекалено много след период на редовна консумация на месо, особено ако не е било с чист произход. Същото важи и за млечните продукти. Все пак всичко е в дозата – ако количествата не са прекалени, човек рядко ги консумира, ако са от чист произход (животните и храната, с която са отгледани, не са третирани с лекарства и химикали и по-късно продуктите от тези животни също), не е фатално да се включат в менюто на човек, който ги обича и няма здравословни противопоказания за техния прием. Но при всички други случаи, различни от изброените, мисля, че консумацията им по-скоро не е добра идея. Няма как някой да ме убеди, че съвременните конвенционални методи на отглеждане на животни за мляко и месо са безвредни за здравето. Методите, които днес индустрията ползва при преработката и отглеждането, са с цел по-голяма икономическа ефективност и печалби. Само помислете – през 19-и век една крава е давала средно 2 литра мляко на ден. След 60-те години на 20-и век кравите започват да дават до 9 литра на ден поради въвеждането на изкуственото осеменяване. Днес има още по-развити техники за изкуствено развъждане, използват се антибиотици, генетичен подбор, употреба на хормони на растежа. В резултат има крави, които могат да произвеждат до 24 литра мляко на ден, което е извън нормалното и естественото.

Все повече изследвания правят пряка връзка между консумацията на млечни продукти и развитието на редица заболявания (мигрена, запек, включително рак на стомаха, гърдата, панкреаса, простатата, белите дробове и тестисите, катаракта, хронична умора, алергични реакции, артрити, астма и др.). За сериозен процент от хората, консумиращи често или ежедневно млечни продукти и месо, отглеждани по тези интензивни методи, последствията са вредни за здравето им в дългосрочен план. За хора, които не могат без такива продукти и нямат възможност за достъп до продукти, произведени по чисти и биологични методи, най-доброто решение е минималната консумация и периоди, в които не ги приемат изобщо.

Относно мазнините

Обработваните мазнини като олио, зехтин, ядки, семена, които са нагрявани, всички видове хидрогенирани мазнини като маргарин например, са изключително вредни и опасни за здравето. Те са канцерогенни и най-добре е изобщо да не се консумират. За съжаление, мазнини с такава обработка се влагат във всички пакетирани храни – солети, бисквити, крекери, кроасани, сладки неща, млечни напитки, бонбони, шоколади и  т.н., като няма значение дали си купувате бисквити от 1 лв., или от 8 лв. – методите на обработка са еднакво вредни. Обратно, мазнините в техния интегрален вид (сурови семена, ядки, какао, авокадо, маслини) са изключително полезни и без тях човек би развил сериозни дефицити. Процесите в организма, обмяната на веществата и синтезът на хормони биха се нарушили.

Бялата захар

Много е вредна. Захар се слага дори и в производството на хляб, добре е, че има производители, които коректно изписват това на етикетите си. Много вредни са изкуствените подсладители и изкуствената фруктоза, те са широко разпространени – от сладките храни до готовите сосове за месо, риба, кетчуп и т.н. Но хората не бива да се притесняват от плодовата захар (естествената фруктоза и глюкоза от плодовете). Тя се разгражда и усвоява различно от изкуствената.

В хладилника ми има

Много зеленолистни – спанак, салати, кейл, манголд, магданоз. Плодове и зеленчуци, различни видове растителни протеини, всякакви семена, ядки, бобови и зърнени култури. Ползвам пресни листа от алое. Не мога без джинджифил и авокадо. Винаги имам суров шоколад, какаово масло и кокосово мляко.

Алкохолът и цигарите

Няма ден, в който да не съм благодарна на себе си, че се разделих с пушенето. Животът без цигари си заслужава повече. Алкохолът е без значение в живота ми, не е начин за релаксация, нито за забавление, за проява на чувство или отношение към света. Ако консумацията му е в умерени количества и не се прекалява, не би трябвало да оказва пагубен ефект при здрави хора. Често обаче алкохолът се ползва като най-достъпното и евтино средство за потискане на стреса и негативните емоции. Това е съвършено грешен подход, който по-късно се връща като бумеранг. Това е краткият път да се чувстваш така, както би се чувствал след тренировка – с разликата, че при нея се изисква физическо усилие, а при пиенето на алкохол – не. Но всеки избира пътя до тези състояния според собствените си разбирания, нужди, готовност и философия.

silviya

Моят ден от А до Я

Не обичам да спя до късно и ставам рано – както през седмицата, така и през почивните дни. Започвам деня с изцедени плодове и зеленчуци, след това правя йога. През седмицата следват дневните задачи – работа, срещи. Вечер задължително спортувам, като от година, всекидневно, залагам на разнообразните тренировки – силови тренировки с доста тежести, кросфит, кардио. Остатъка от деня прекарвам с приятели или просто релаксирам. Уикендите са различни, понякога пътувам, но и често обичам да оставам в София. Щастлива съм, чувствам се прекрасно и съм в превъзходна форма.

Отвътре навън

Промених се много. На първо място във възприятието за света. Промених начина, по който приемам хората и всичко случващо се. Научих се да намирам баланса и да се чувствам добре. Преди бях крайна в много отношения и балансът ми се струваше скучен, затова не го търсех. Научих се, че не е моя работа какво говорят или мислят за мен хората. Научих се да не ги съдя, тъй като това означава да нося отговорност за техните постъпки или мисли, а аз вярвам, че човек следва да носи отговорност само за онова, което собствено е произвел като дела и мисли. Стимулът за нещата, които върша в живота си, винаги съм била аз самата. Това е най-чистата връзка според мен. Всеки път, когато търсите стимула извън себе си, се поставяте в опасна зависимост. Научих се да слушам повече вътрешния си глас, не ме е страх да погледна открито в душата си и да водя най-важните разговори с нея, насаме!

 

Снимка: Личен архив

Разговора проведе Виржиния Николова