Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър

Bordetella pertussis е Грам-отрицателен, аеробен, силно патогенен кокобактерий, причиняващ остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища – коклюш, т.нар. магарешка кашлица (Whooping coug). Заболяването се предава по въздушно-капков път и след като бактериите „окупират“ епителната тъкан, покриваща дихателните пътища, достигайки чак до бронхиолите, предизвикват остра и продължителна пристъпна кашлица. За съжаление, коклюш бактерията най-често засяга новородени, кърмачета и малки деца, като в някои случаи води до тежки усложнения. През първите 3 месеца от живота си преди поставянето на първата ваксина новородените са изложени на сериозен риск. Ваксинирането срещу коклюш води до изграждане на дългогодишен имунитет и така по-големите деца и възрастните почти не боледуват.

Световната здравна организация алармира, че през последното десетилетие в много държави, на пръв поглед изолирани една от друга, се наблюдава значително увеличаване на броя на случаите на заразени деца и в частност на новородени, приети за интензивно болнично лечение вследствие на магарешка кашлица.

Най-ефикасният метод за профилактика срещу Bordetella pertussis е поливалентната деактивирана (мъртва) ваксина, съдържаща и вируси на коклюш. Специфичното за „мъртвите“ ваксини е, че вирусите причинители вече са били унищожени чрез химични или топлинни процеси. Тези процеси имат за цел да прекъснат възможността на вирусите, веднъж попаднали в тялото на човека, да се размножават и да причинят заболяване, но в същото време да останат достатъчно разпознаваеми за имунната му система, така че тя да изгражда защитни антитела.

Фактът, че вече много десетилетия поливалентната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит е доказано ефективен и безопасен метод за профилактика, е довел до решението на Световната здравна организация да започне кампания за ваксиниране срещу коклюш на бъдещите майки по време на тяхната бременност. Причините:

  1. Ваксинирането на бъдещата майка елиминира до минимум вероятността тя да се зарази по време на бременността и да предаде вируса на новороденото.
  2. Ваксина, поставена на майката в периода между 16-ата и 32-рата гестационна седмица, предизвиква усилено производство на антитела, които чрез плацентата се пренасят към плода, осигурявайки така необходимата защита на новороденото през първите месеци от живота му.
  3. И не на последно място – кърмата също пренася антитела, макар и малко, от майката към новороденото.

Във Великобритания антенаталният имунизационен план срещу Whooping coug е въведен в края на 2012 г., след като в доклада на Министерството на здравеопазването за 2011–2012 г. е посочено най-високо ниво на заболяемост през последните двадесет години и се съобщава за 14 смъртни случая на новородени само за една година. Една от причините е, че за разлика от други ваксини, например БЦЖ ваксината, прилагана още през първите 24 часа след раждането, бебето може да получи pertussis (dTaP/IPV) ваксината не по-рано от два месеца след раждането, за да се избегне отрицателна реакция на организма.

Ваксината се поставя между 16-ата и 32-рата гестационна седмица. Причината е, че на майчиния организъм са необходими около две седмици, за да произведе максимално количество pertussis антитела, които с помощта на плацентата да бъдат пренесени до плода, осигурявайки му така важната пасивна защита през първите седмици след раждането. Поставянето на ваксината преди 32-рата гестационна седмица осигурява още едно много важно предимство – защита на преждевременно родените бебета, при които заболяването протича с много сериозни усложнения поради недоразвитата им дихателна система.

Ваксината може да се постави и след 32-рата гестационна седмица – въпреки че pertussis антитела може да не достигнат до плода, майката ще е имунизирана, което намалява риска от заразяване на майката и пренасяне на заразата към новороденото.

Във Великобритания, САЩ, Нова Зеландия, Бразилия и други държави, прилагащи програмата, препоръчителната ваксина е Boostrix-IPV®, съдържаща дифтерия, тетанус, коклюш acellular и деактивирани полиомиелитни антигени – dTaP/IPV). Boostrix-IPV® е лицензиран като бустер от четири години и съдържа ниска доза дифтерия, подходяща за бременни.

Целта на тази имунизационна програма е стимулиране на имунитета на бъдещата майка, така че да се произведат достатъчно pertussis антитела, които да достигнат до плода. За съжаление, придобитият вследствие на прекарано заболяване или ваксинация имунитет срещу коклюш намалява с течение на времето, затова Световната здравна организация препоръчва ваксинирането да се повтаря при всяка бременност. Препоръчително е ваксината да се предлага на всички жени по време на бременност, включително бременни с детски имунитет, прекарали заболяването или имунизирани преди започване на настоящата бременност или по време на предишна бременност.

В редките случаи, когато бъдещата майка е с потвърдена диагноза Whooping coug (магарешка кашлица) по време на бременността, коклюш ваксината все още трябва да бъде предложена. Въпреки че след естествената инфекция може да се очаква, че организмът на майката ще прехвърли антитела на плода, не всички жени могат да произведат достатъчно антитела, необходими за осигуряване на имунитет на плода.

Нова доза от Boostrix-IPV® (dTaP/IPV) (или алтернативна ваксина, одобрена от МНЗ) трябва да се предложи и на пациентки, получили коклюш съдържаща ваксина непосредствено преди настоящата бременност или преди 16-ата гестационна седмица. Целта е да се стимулират максимално производството и трансферът на антитела. Ако се налага повторение на имунизацията, препоръчителният интервал е поне четири седмици от предишната доза с цел избягване на риска от локални реакции. Ако обаче по различни причини – най-често неустановена бременност, жената е получила доза от коклюш съдържаща ваксина след 16-ата седмица на бременността, повторение на имунизацията не е необходимо.

По време на „грипния сезон“, ако противогрипната ваксина се поставя след 16-ата гестационна седмица, тя може да се комбинира с рertussis (dTaP/IPV), тъй като и двете ваксини са деактивирани (мъртви) ваксини, съдържащи различни антигени, и следователно могат да се приложат по същото време или във всеки друг интервал. По същата причина Boostrix-IPV® може да се поставя заедно с анти D гама глобулин по време на 28-ата гестационна седмица (препоръчителен само при бременни с отрицателен резус фактор) – двата медикамента не си взаимодействат и не пречат на профилактиката.

И така: безопасна ли е рertussis (dTaP/IPV) имунизацията по време на бременност?

Поливалентната ваксина, съдържаща и рertussis (dTaP/IPV), е деактивирана ваксина, която не съдържат живи организми, тоест щамовете не могат да се възпроизведат и следователно не могат да предизвикат инфекция нито при майката, нито при плода. Макар и случаи на заразяване с коклюш или появата на други странични ефекти след започването на имунизационната кампания през 2012 г. да не са регистрирани, през 2014 г. Асоциацията за регулиране на лекарствата и здравните продукти (MHRA) във Великобритания е завършила мащабно проучване на безопасността и ефективността на ваксината при бременни. Това проучване, включило близо 18 000 ваксинирани жени с подобни темпове на нормални, здрави бременности и раждания, не е установило никакви рискове за бременните пациентки, получили рertussis (dTaP/IPV), в сравнение със същия брой здрави, с безпроблемно развили се бременности неимунизирани пациентки. Изследването не е открило и никакви доказателства за повишен риск от раждане на мъртво дете 14 дни непосредствено след ваксинирането или по-късно през бременността. Не са открити и никакви доказателства за повишен риск от някои от страничните ефекти, предварително посочени в обширен каталог.

Поливалентната рertussis (dTaP/IPV) ваксина е деактивирана ваксина и не може да предизвика магарешка кашлица у вас или у бебето, но предлага защита за вашето новородено и спокойствие за вас.