Целта – изправена походка

Повечето деца се нуждаят от една година, за да я постигнат. Щом усвоят умениeто да се държат на двата си крака, вече нищо не може да ги спре. Ходенето се тренира по шест часа на ден. При това страничното разстояние между стъпалата намалява все повече, същевременно дължината на крачките се удължава двойно. Скоро новоизлюпеният „маратонец” се справя с до 175 крачки на минута – това се равнява приблизително на постижение на състезател в тази дисциплина.

От време на време детето, естествено, трябва да си почине, например на пода или в количката. Изследвания показват, че в началото то прави 2368 крачки, като изминава 701 метра за час. Това означава около 14 000 крачки на ден или повече от четири километра. Едно действително зряло постижение и награда за неуморните тренировки.

„Вдигане на тежести”

При кърмачетата главата е около 30% от теглото на тялото. Ако мама имаше такава глава, щеше да й се налага да носи 20 и повече килограми на раменете си. По отношение на фитнеса обаче бебето има какво да наваксва. В околоплодната вода то се движи почти безтегловно, а към края липсата на място напълно ограничава възможностите му за двигателни упражнения. Така мускулатурата при новородените е не повече от 1/6 от тялото им (при човек с нормално тегло тя е около 40%). На два месеца бебето задържа за момент клатещата си глава между раменете. Малко по-късно то вече разглежда света, опряно на ръцете си.

Протягане и разтягане

Крачето е прекрасна играчка! Към седмия месец някои бебета стават истински акробати. Те играят с коленете и стъпалата си и тренират координация и сръчност. При това роля играе един особен феномен – малките имат много повече кости от големите. Те се раждат с 300 кости, като по-късно остават само 206. Така например при раждането кръстецът (кръстната кост) още не е вкостен, а се състои от пет отделни прешлена. Освен това в началото костите и ставите са меки и хрущялни, съединителната тъкан съдържа повече вода и е по-разтеглива. Затова бебетата могат да смучат пръстите на краката си и да седят в невероятни пози, например между коленете си. 30 години по-късно, за да постигнат това, ще им са нужни много часове упражнения йога.

Все по-бързо

Пълзене, търкаляне, въртене, пързаляне по дупе – важното е най-после да се измъкна от скучната постелка без помощта на мама! Стартът към самостоятелността е много труден. За да измине само един метър, в началото бебето прави до 17 крачки с пълзене. Прогресът обаче е видим – през първите 20 седмици от пълзенето децата увеличават дължината на крачките с 265% и увеличават скоростта им седем пъти. Така пълзящото дете се придвижва, изминавайки около 20–30 метра на ден.

Експертно мнение

Д-р Херберт Ренц-Полстер, педиатър и автор на книга по въпросите на възпитанието, отговаря на въпроси на родители.

За 12 до 14 месеца детето се справя с това, за което на човечеството са били нужни милиони години – то ходи на два крака. Как се е осъществил този прогрес?

В сравнение с другите бозайници децата на хората се раждат по-незрели и се нуждаят ог грижи. Затова развитието им е толкова невероятно за родителите. Най-доброто е, че то се осъществява почти без участието на възрастните – децата сякаш имат вграден „мотор”.

Значи се осъществява програма?

Да. Кърмачето трябва просто да се движи и да използва сетивата си. Така то възприема допир, шумове, светлина, топлина. Образуват се все повече нервни клетки и съединения, които подпомагат движението и психичното развитие.

Как може да се стимулира двигателната дейност на детето?

Стимулирането е част от обичайното ежедневие. Единственото, от което се нуждаят децата, е връзката, сигурното пристанище, от което те могат да изследват света. Детето добива повече опит, когато е сред възрастни и те го носят. Тогава то изпитва много повече двигателни дразнения – клатят го, мускулите му трябва непрекъснато да уравновесяват силата на земното притегляне. При това то може да се обръща към големите, както и на друга страна. В основата на цялото развитие е стремежът към самостоятелно действие.

Децата не се учат да седят и да ходят на ръцете на родителите си. Откога те имат нужда от повече собствено пространство?

Ако родителите са по-наблюдателни, те забелязват автоматично кога детето иска да изследва ресните на килима и кога е време за седене, пълзене и за изправяне с придържане към околните предмети.

След прохождането идват повторенията

Светване – гасене, светване – гасене... Десетки пъти малчуганът натиска ключа за лампата. Защото обича повторенията. На какво се дължи това?

Един път не е достатъчно за бебето

То иска да учи, да разгадава околния свят и да се чувства действащо в него – защо дрънкалката издава звуци, когато я тръска, откъде идва светлината... Това може да се разбере само чрез повторение. Или казано по друг начин – чрез постоянно упражнение. Колкото по-често малките стигат до определен извод, толкова по-трайно в мозъка им се записва свързаното с него познание. Същото се проявява и по-късно, когато тръгнат на училище.

Еднаквото не става ли скучно?

Напротив. Бебетата извършват действията дотогава, докато са ги овладели или са ги проумели. Когато мозъкът е задоволен, те загубват интерес и се отдават на нови занимания. Колко дълго трае заучаването на определено действие, е различно при всяко бебе. Изследвания показват, че когато децата в бебешка възраст са имали достатъчно възможност за повторение, по-късно този стремеж не е така силно изразен при тях.

Има ли нужда от родителска подкрепа при повторенията?

Бебетата имат вроден стремеж към учене. Те идват на бял свят програмирани да проучват заобикалящата ги действителност и да се развиват. Ще са още по-удовлетворени, ако допълнително са стимулирани. Родителите правят това автоматично с одобрителни погледи и похвали. Или с подканване към детето да повтори отново определено действие. По този начин мотивационната система в средния мозък се активира, при което се отделя нова енергия. Нужно обаче е родителите да внимават само да подкрепят детето си, а не да го тренират.

А ако то непрекъснато щрака ключа за осветлението?

В един момент трябва да му се каже „Не!”. И поуката, че забраната не е на шега, се нуждае от повторение. Бебето трябва да узнае, че ако не спази забраната, ще бъде пренесено на друго място, където няма достъп до ключа.

Забраните обаче не бива да се употребяват твърде често, за да не загубят ефекта си. Добре е родителите да не ограничават прекалено стремежа на малките към откривателство, а по-скоро да вземат необходимите мерки, за да обезопасят жилището.

И родителите ли са склонни към повторение при контакта си с бебето?

Да, защото бебето ги предизвиква с усмивката си. Да повтарят игри например с гъделичкане. При това се активират центрове в мозъка, тъй като едновременно се включват много сетива. Детето обича да играе и на криеница, при което научава, че хора и предмети могат да не се виждат, но въпреки това да са на определено място.

Във всяка фаза на развитието си малките се въодушевяват от нещо различно. Важно е родителите да се отзовават на желанието им за повторение, докато самите те изпитват удоволствие от това. И да са спокойни – играта с ключа за осветлението скоро ще мине към забравените занимания.