Когато жената забременее, всички погледи са насочени към нея и бебето. Какво обаче се случва през това време с бъдещия баща? Та нали без него нямаше да го има знаменателното 9-месечно очакване. Разпитахме един психолог и трима бащи по темата.

Адриан Аврамов, психолог към Център за психологическо консултиране и психотерапия „ЛОГОС" ДКЦ1 Велико Търново:

„Момчето се превръща в мъж по време на пубертета, а мъжът се превръща в баща през бременността”.

Бъдещият баща активно се променя, очаквайки своето дете. При всеки този процес се проявява в различен аспект:

  • Първоначално е твърде вероятно да се зарадва на тази толкова важна и приоритетна вест.
  • При някои мъже обаче тази радост може да се прояви като „невротична”. Защо обаче е така ?

Бременната жена, дори в началото на този процес, се оприличава и възприема като такава. При таткото обаче този процес „изостава” с около 2–4 месеца. Едва тогава при него се активират чувството на страх и притеснение, губенето на контрол и усещането, че на всяка цена трябва да догонва случващото се. С времето това отшумява и хормоните се успокояват.

По време на бременността слуховият център на мъжа се променя, за да чува ясно бебешкия плач. Като цяло всичките сетива при мъжа се изострят – наподобява на чувството на влюбването.

Мъжете реагират различно на бременността у жената: с желание да закрилят жената, с увеличена гордост за брака и за своята мъжественост (нещо, за което мъжете винаги се тревожат до известна степен), с радостно очакване на детето. Но дълбоко в себе си те могат да изпитват чувство на изоставеност подобно на малкото момче, когато научи за очакваното ново бебе. Това чувство може да намери израз в раздразнителност към жената, в желание да прекара повече време със своите приятели или да флиртува с други жени. Тези реакции оставят жената без подкрепа, когато най-много се нуждае от нея в началото на този непознат етап от нейния живот.

Бащата се чувства особено изоставен, докато жена му е в родилния дом с първото дете. Той помага при нейното настаняване там, където десетки хора поемат грижите за нея. След това той наистина е самотен, без да знае какво да прави след свършването на работния ден. Пред него има две възможности: да седи в чакалнята, прелиствайки стари списания, разтревожен за състоянието на жена си, или да се завърне в пустия си дом. Нищо чудно, че в такъв момент мъжът може да отиде в кръчмата с приятели. Сред колегите си той е обект на внимание, но тук преобладават шегите. При посещенията в родилния дом той не може да се почувства глава на семейството – той е обикновен посетител в определения за това час. При изписването от родилния дом грижите на майката (а и на бабата, и на останалите помощници) са насочени към бебето и ролята на бащата се свежда до роля на носач. Не искам да кажа, че в този момент бащата очаква или трябва да бъде в центъра на вниманието, а че той неизбежно се чувства омаловажен и разочарован.

Каква помощ може да окаже бащата през първите седмици. Бащата не бива да се учудва на смесените чувства, които изпитва от време на време към жена си и към бебето през време на бременността, през време на техния престой в родилния дом и след завръщането им вкъщи. Нека не забравя, че това е един период, много по-труден за жена му, отколкото за него. Тя е прекарала нещо подобно на операция. У нея са настъпили значителни физиологични промени. Ако това е първото й бебе, тя неволно се безпокои. Всяко бебе изисква отначало големи физически и морални усилия. В мнозинството случаи чувствата у жената са по-явни и по-силни, отколкото у мъжа, и през този период повечето жени се нуждаят от много подкрепа и разбиране от страна на своите съпрузи. За да могат да отдават много на бебето, майките трябва да получават повече от обикновеното. Отчасти това се отнася до практическа помощ в грижите за детето и домакинството, но в по-голяма степен – до морална подкрепа: търпение, разбиране, зачитане, любов. Положението на бащата може да бъде усложнено от факта, че ако жена му е уморена и разстроена, тя няма да има сили да изглежда привлекателна и да отдава дължимото на неговото внимание. Тя може да се оплаква. Но ако той осъзнае каква голяма нужда има тя от неговата помощ и любов, той ще й оказва всестранна подкрепа.

Бащата и неговото дете. Някои бащи са израснали с мисълта, че грижите за децата са изцяло женска работа. Но мъжът може да бъде нежен баща, без да губи своето мъжко достойнство.
Духовната близост и силната връзка между бащата и децата са от жизнено значение за формирането на техния характер. Ето защо той трябва да влезе в ролята си на истински баща от самото начало. Тогава е най-лесно, защото майката и бащата се учат заедно да бъдат родители. В някои градове се организират курсове и за бъдещи бащи. Ако през първите две години бащата предостави всичко на майката, тя неизбежно започва да ръководи. По-късно за бащата ще бъде трудно да влезе в ролята си на родител.
Разбира се, не искам да кажа, че бащата трябва да участва наравно с майката при храненето и подсушаването на бебето. Но е полезно да върши това от време на време. Например в неделя той може да приготвя храната за бебето или понякога да замества уморената майка при изкуственото хранене на бебето през нощта. Би било добре и ако може да придружава бебето в детската консултация. Така ще има възможност да получи отговор на вълнуващите го въпроси, чиято значимост според него жена му не осъзнава. Някои бащи се стесняват и трябва да бъдат поощрявани да се грижат децата си. Но, разбира се, има и такива, които настръхват при мисълта, че могат да помагат при гледането на бебето. Няма никакъв смисъл те да бъдат насилвани. Повечето от тях започват да се радват на своите деца по-късно, когато „заприличат на хора".

Основна грешка при двойките по време на бременността е липсата на интимност. Това отдалечава партньорите помежду им и всяка една страна се чувства игнорирана и незабелязана.Това чувство се поражда най-често при бащата. Прекалената фиксация от страна на майката към бъдещото дете често води до паралелна връзка при бащата, дори и до раздяла.

Препоръка към бъдещите родители:

  • интимност;
  • комуникация;
  • компромис.

Христо Атанасов, баща на Цвете (5 год.):

„При мен това, че ставам баща, беше напълно осъзнато. Бях съвсем наясно, че създаваме живот. И единственото, което исках, беше пълно спокойствие за майката. Спокойна ли е тя, спокоен е и плодът. Стараех се да избягвам какъвто и било стрес, това обяснявах и на нея. Вярно, че колкото и да се опитвах да създам спокойствие и доверие у нея, толкова аз вътрешно се притеснявах. В шестия месец тя имаше разкритие и контракции, имаше опасност от преждевременно раждане и пи лекарства за задържане. Аз осъзнавах, че ако се случи нещо с бебето, това би се отразило изключително травмиращо на майката. И бях фокусиран върху нея. Бях й като психолог.
Не съм се чувствал пренебрегнат или на втори план по време на бременността, защото за мен семейството е на първо място. Най-важно беше да сме заедно. И сексът беше страхотен. Това беше един много хубав период за нас.“

Ивайло Проданов, баща на Павел (6 год.):

„Това, че очакваме дете, беше изключително щастлива новина. За мен беше нещо много чакано и желано, макар да не бяхме планирали кога и как да се случи, не бяхме правили изчисления. Но по време на бременността четохме литература по въпроса, гледахме да няма стресови ситуации, слушахме хубава музика. Чувствахме се добре, не сме имали проблеми нито със секса, нито с настроението. Случвало се е тя да каже „Яде ми се сладолед“ късно вечерта, аз паля колата и отиваме за сладолед. Притеснен бях, разбира се – дали всичко ще бъде както трябва. За раждането бяхме подготвени дотолкова, че багажът беше събран и уж очаквахме. Обаче все пак имаше изненада. Водите ѝ изтекоха, докато беше на пицария с приятелка, а аз пътувах извън града. Обади ми се по телефона, че тръгва с такси за болницата, а аз да нося сака с нещата й.“

Стефан Илинов, баща на Тодор (8 год.) и Мирослав (6 год.):

„По време на бременностите на жена ми хем бях щастлив и горд, хем бях притеснен. Дали всичко ще е наред. А и нямах реална възможност да съм полезен. Сякаш повече се притеснявах за нея, отколкото за бебето. А за бебето ми беше много странно. Очаквах го, но някак не знаех какво ще е, какво ще правим с него… Четяхме седмица по седмица как се развива, какви органи му се образуват, колко е голямо. Но пак не можех съвсем да си го представя. А що се отнася до нас двамата, липсваше ми интимността. Не че не правехме секс, но аз се притеснявах да не повредя нещо бебето и бяхме разредили честотата на контактите.“

Как се чувства таткото на вашето бебе по време на бременността? Попитайте го.