Д-р Татяна Сотирова е детски лекар, сертифициран обучител по програмите на д-р Томас Гордън – Трениране на успешни родители и Трениране на успешни младежи. Опитът в практиката, който трупа вече почти 30 години, топлото отношение и искрената усмивка ни вдъхнаха доверие, за да си позволим да зададем най-честите въпроси, с които се сблъсква всеки млад родител. Ето какво ни сподели д-р Сотирова в уютната атмосфера на своя кабинет на ул. Здраве 13.

69797173 642792896124281 4659791756676562944 n

Какви са границите на самолечението и кога всъщност трябва да се обърнем към педиатър?

Самолечението и изпитанието на неговите граници напоследък за мен са истинско предизвикателство. Харесва ми, че младите хора се информират и са уверени в отглеждането на децата си. Едновременно с това източниците на информация често за тях са объркващи и тогава губят сигурността в това какви решения да вземат, когато искат да подкрепят детето си в израстването му или в конфликтен здравословен момент. Има родители, които прилагат лечението от рецептата, изписана при предишно заболяване. Някои разчитат изцяло на хомеопатичната профилактика и лечение. Често сами преценяват по симптомите на детето какви изследвания да направят и за какъв специалист искат да вземат направление. Понякога идват в кабинета с вече самоназначено не само симптоматично лечение, но и с антибиотик. Имам случай и на родители без медицински познания, които се опитват да оводняват детето си в домашни условия, като имат смелостта да направят това сами. Наскоро други родители, открили малка бучка под мишницата на детето, бяха направили множество изследвания и спешни консултации с няколко специалисти. Тревожността им беше ескалирала до истерия, а се оказа, че става въпрос за травма при игра. Постепенно бучицата изчезна от само себе си. Неотдавна майка доведе дъщеря си на преглед след седемдневна висока температура и с диагноза, поставена от нея – ОВИ. Оказа се, че детето е с десностранна пневмония. Всеки има своята причина за прилагане на самолечение. В разговорите с моите пациенти темата винаги е застъпена. Това, което им давам като насока, е да се доверят на един авторитет, към когото да се обръщат с въпросите си, за да намират или сверяват отговорите, както и да водят децата си на преглед. Така детският лекар може да проследи динамиката на заболяването и да се намеси своевременно и адекватно в диагностиката и лечението.

Как да подготвим имунната система на детето за зимния период?

Всички ние се раждаме въоръжени с неподозирано мощна имунна защита. Как иначе бихме оцелели в заобикалящата ни среда? Когато детето има изградена основна хигиенна култура, храни се балансирано и съобразено с неговите предпочитания и темпо на огладняване, излиза всеки ден сред природата и е облечено адекватно в дома и навън, спортува, общува в различни социални среди, има добра емоционална грамотност и лесна адаптивност и това е постигнато в една приемаща и подкрепяща го семейна атмосфера, имунитетът работи физиологично и здравословните конфликти са сведени до минимум. Ето това е рецептата за домашно приготвен „биоимунобалсам“. Той може да се помести във всяка домашна аптечка, да се пъхне в раничката на детето за детската градина, в куфара за почивката и дори в ръчния багаж в самолета. Винаги е под ръка и за стресовите моменти, каквито са прекратяване на посещението на детската градина и ураааа „на море“ или „на гости при баба“, както и при тръгване на детска градина след прекрасната лятна ваканция. Когато детето боледува често, тогава съветвам родителите да се обърнат към своя детски лекар и да намерят причината за това, като анализират заедно коя от „съставките“ е застъпена по-семпло или изпусната и да се работи в тази посока. Често може да се наложат специфични изследвания, които да го насочат към използване на синтетичен или билков имуностимулант.

Интимна грижа за бебето?

  • Забелване при момченцата

Има много публикувани статии на тема забелване и обрязване. В тях всеки може да открие подкрепа „за“ или „против“. И тук подходът е индивидуален в зависимост от физиологичните и анатомичните особености при детето, както и от културните и религиозните убеждения на родителите. Подкрепям ги да помислят: какъв е мотивът да пристъпят към едното или другото, да съберат информация за това каква е целта за едната или другата манипулация, а когато имат представа, но не им достига увереност, детският им лекар е безпристрастният авторитет, с помощта на когото могат да се насочат към вземане на решение.

Моите наблюдения през последните петнадесет години са, че почти всички момченца, оставени до 2-годишната им възраст по естествен път препуциумът (кожичката) да се отдели от гланса (главичката), правят фимоза и възпаление, а намесата на тази възраст е травмираща. В повечето случаи вземаме решение с родителите забелването да се направи преди 10–12-ия месец.

  • Проблеми при момиченцата

При момичетата много рядко се случва да се „слепят“ малките срамни устни и да възпрепятстват естествената хигиена. Тогава започва възпалителен процес, който трудно се открива. Обучавам родителите как да се грижат за деликатната зона, за да предотвратят това.

  • Специфики при грижата за пъпчето

Остатъкът от пъпната връв след раждането е важна част за бебето, но и будеща респект у родителите при обслужването й. Тази тъкан постепенно изсъхва и пада, като в основата си оставя миниатюрна раничка, заздравяаща за 2–3 дни. Скоростта на изсъхването зависи от дебелината на пъпната връв и от възможностите на бебешкия имунитет. Това определя и индивидуалния подход. В повечето случаи съветвам при всяка смяна на памперса – 5–6 пъти на ден, пъпният остатък да се полива със спирт с помощта на капкомер, като се подлага около него памучно тампонче, което да възпрепятства разтичането по кожата на корема. Често се случва пъпчето да оставя кървави или мокри петна по памперса. Това е категоричен повод да се свържете с детския лекар.

Какво е отношението Ви към ваксините?

Тази тема е много обсъждана и каквото и да напиша, най-вероятно ще е познато. Ето каква е моята неакадемична, но реалистична представа: в момента населението на Земята интензивно се преселва, а с него и болестите и онези от тях, които преди този процес бяха забравени именно защото чрез ваксините бяха сведени до минимум. Пътуваме по целия свят с обществени превозни средства, при проливни дъждове се изливат реки и канализации, в парковете ни дебнат кърлежи и други подобни инсекти, плъховете кръстосват канализациите и отпадъчните зони и в най-развитите страни, памперсите и превръзките продължават да се смесват с общия боклук.

Имало какви ли не молекули във ваксините, имало конспирации и заговор... може и да е така. Нека се замислим в контраст на това какво дишаме и можем ли да спрем да дишаме, какво слагаме в устата си, с какво се храним? И тогава ми идва мисълта: „Ваксините са най-малкото голямо зло“. Говорим с родителите на пациентите ми надълго и широко и... разбира се, те избират какво да предприемат.

Хомеопатията?

Приемам холистичния подход за профилактика и лечение, когато е ръка за ръка с методите на традиционната медицина.

Алергиите днес. Защо, как, кога?

Обширна тема. Тук пак опираме до имунитета. Всъщност алергичният отговор е имунен отговор. Ежедневно ние се срещамес десетки хиляди алергени – химични , биологични и физикални частици, които подлагат на изпитание възможностите ни да се справим с това предизвикателство. Някои хора са предразположени да реагират по-бурно в тези ситуации. Така е и с децата. Генът на атопията е открит преди двадесет и повече години и вече се знае, че алергичните изяви се унаследяват. Може да се проявят в ранна детска възраст, но може и много дълго да останат непровокирани. Важен момент отново е отношението ни към храната, хигиената, начина на обличане, използването на природните дадености. Ранното захранване на бебето с храна, различна от млякото, ранното или късното захранване с глутен, приемането на химизирани храни, използването на агресивни измивни средства, интензивно оцветени дрехи и такива с изкуствени влакна, плажуването до 3-годишна възраст може да се окажат аларма за спящия имунен отговор. Той се пробужда, но още е сънлив и не знае какво да прави и при следваща атака ни показва категорично, че сме го разсърдили. Може да се прояви с обрив, диария, запек, повръщане, жилки кръв в повърнатите материи или изходеното чревно съдържимо, бурна реакция към ужилване от инсекти. Подходът за профилактика е индивидуален. Вашият лекар трябва да е запознат със здравето на родителите. Тогава ще може да даде напътствия за вашето дете и кога и как да реагирате.

Разговора проведе Кристина Крумова