Мария Янева е председател на Фондация „Искам бебе". Самата тя е преминала през изпитания, преди да зачене и прегърне своя син Радослав. Към днешна дата тя помага на други семейства да сбъднат своята мечта за рожба. Как и защо? Ще разберете в следващите редове…

Пътят до Фондацията

„Искам бебе” ме намери. На един благотворителен бал съдбата ме срещна с Радина Велчева. Вечерта тя излезе пред гостите и разказа своята история. Възхитих се на това как една жена може да носи толкова много сила в себе си. След вечерята разговарях с Ради и почувствах, че сякаш винаги сме се познавали, но не сме се виждали отдавна.

Никога няма да забравя този миг – датата беше 15 юни, Ради ми се обади да се видим в едно кафене до болницата. Помня датата, защото това беше моментът на моя трети опит инвитро. Опитът, от който сбъднах мечтата си, която вече е на две години и половина и носи името на баща си – Радослав. Преди да се кача в болницата за трансфер, с Ради изпихме по едно кафе и тогава тя ми предложи мястото във фондацията. Решението дали да приема председателското място в „Искам бебе“, беше най-трудното и едновременно най-лесното, което съм вземала. Трудно, защото отговорността и емоционалният ресурс са големи, и лесно, защото няма нищо по-истинско и човешко от това да помогнеш на човек в нужда, и то, когато става въпрос за най-съкровената мечта – да стане родител.

Център за асистирана репродукция – най-големият успех на инициативата

През 2009 г. момичетата от Фондацията, начело с Радина Велчева,  основателя на Фондация „Искам бебе“, организират мирен протест пред НДК с празни детски колички. На 1 април, като на шега, фондът за асистирана репродукция вече е факт.Така 10 години по-късно вече са родени над 8000 български деца. През 2018 г. успяхме да договорим с правителството финансиране без лимит за инвитро процедури от Центъра за асистирана репродукция. Така пациентите успяват да получат заповед за инвитро в рамките на 2–3 месеца, а не както беше в началото – да се налага да чакат 9–12 месеца. Фондът е голяма победа, тъй като има хората, които и до ден изплащат „кредити за бебе“.  

Личната история на Мария

Преди тринайсет години преживях тежка, животоспасяваща операция. Когато се събудих от упойката, до мен на леглото бяха майка ми и баща ми с пълни със сълзи очи. Тогава влезе един от лекарите, който ме оперира. Каза, че са направили всичко възможно, за да спасят живота ми, но деца по естествен път няма да мога имам. Не мога да опиша болката. Никога няма да забравя този момент. И двете ми тръби бяха запушени. Имах тежка ендометриоза и поликистоза на яйчниците.

Единайсет години лекувах стерилитет. Два опита инвитро – неуспешни. Третият беше моят късмет. Гледах теста за бременност и не можех да повярвам. Така на 28.02.2017 г. в 7:53 ч. прегърнах сина си Радослав. Когато докторът ми даде да го гушна, той се усмихна. Аз не спирах да му повтарям колко е хубав и да му благодаря, че дойде при мен след толкова години. Помогнаха ми д-р Стаменов и д-р Сигридов. Използвам възможността да им благодаря. Те са лекари вълшебници, виртуози.

Тежките моменти

В най-трудните моменти просто избирах телефона на мама. После всичко си идваше на мястото. Колкото и голяма да беше болката, повече бе радостта. Фактът, че като част от „Искам бебе“ аз се свързах с живота на много семейства, толкова много хора, чиято надежда вече бях аз, не ми даваше сърце да се откажа. С всяко родено дете си давах сметка, че да посветиш част от живота си на това, да имаш дете, а не непременно да правиш кариера и да преследваш материални неща, е изключително достойно. Станах кръстница на две прекрасни близначета, момиченцето се казва Мария. Кажете вие, имам ли право да се откажа?

Сега, когато вече си майка, как гледаш на изпитанието, през което семейството ти е преминало?

Да, много правилно казано – изпитание за семейството. Всъщност сега благодаря на Бог, че ми даде това изпитание. Разбрах колко ценен е всеки един човешки живот. Разбрах колко любов струва човешкият живот. Никога в живота си не бях стояла толкова високо, колкото когато животът ме постави на колене, за да се моля за рожба. Разбрах колко силна е майчината обич и колко много може да страда една майка. Разбрах какъв прекрасен баща имам. Благодаря на съпруга ми, който в нито един момент не се отказа от мен и държеше здраво ръката ми.

Какво ще посъветваш дамите, които са загубили доверие в лекарите?

Връзката между лекар и пациент е много силна, емоционална връзка. Загубили се доверието, връзката не може да продължи повече. Но трябва да се има предвид и нещо много важно. Всеки неуспешен опит инвитро много наранява. Единственото, което съветвам жените, е да не вземат никакви решения през първите месец, два, дори три – нито дали да продължат, нито дали да се откажат, нито дали да спрат. В този период всяка една от нас трябва да успее да изживее мъката си. Защото това е много голяма мъка. Когато успееш да минеш през тези месеци заедно с лекаря си, намираш неподозирани сили в себе си. Не забравяйте, че това е изпитание и за вашия лекар.

Съществува ли начин, чрез който да се потвърди, че лечението е правилно – да търсят ли двойките второ и трето мнение от специалисти?

Репродуктивната медицина се развива много бързо. Винаги, когато пациентите имат казус, ние ги насърчаваме да потърсят второ мнение. В България имаме изключително добри специалисти в областта. България е на едно от челните места в Европа по добра грижа за пациентите с репродуктивни проблеми.

Необходимо ли е двойките да търсят подкрепа от психолог?

Човешката психика е много крехка. И ако съумееш да накараш собственото си тяло да работи за теб, е победа. Европейската статистика сочи, че благодарение на психологическата подкрепа, която се оказва на двойките, страдащи от безплодие, шансът за инвитро зачеване се увеличава с 2–25 процента. Вече втора година психолози към Фондация „Искам бебе” помагат на такива двойки чрез Националната програма за социална и психологическа адаптация на семействата с репродуктивни проблеми. В момента програмата функционира в Шумен, Добрич, Варна, Пловдив, Бургас и София. Включването на психолог в лечението на стерилитета е особено важно, защото винаги сме казвали, че стерилитетът не е просто заболяване на тялото, а трябва да се прилага комплексен подход. Ние имаме не само тяло, но и душа. Средната статистика за Европа показва, че между 25 и 30 процента е така нареченият психологически стерилитет, т.е. при двойки, при които не се забелязва някаква видима медицинска причина, но не настъпва забременяване, говорим за психологически стерилитет. От тази година в груповите сеанси ще се включват и мъжете. Жената е тази, която продължава да се чувства отговорна, защото в нейното тяло се създава животът. Но в този процес са двама и не може да се каже кой е по-важен.

Защо е важно хората да говорят открито за своите проблеми?

Споделеният проблем е половин проблем. За споделения проблем има и решение. Много ми е мъчно, че една не малка част от хората с репродуктивни проблеми се срамуват да признаят и не говорят за проблема. Тук е моментът да обърна внимание и да ги окуража, че медицината в 21-ви век е на изключително високо ниво в областта на репродукцията и е намерила решение за голяма част от проблемите при зачеването. Но ако не споделяме за това, няма как да намерим и адекватна помощ. Помислете кое е по-добре – да споделим и търсим решение, или да се срамуваме да признаем и да чакаме чудо? Дори и Бог е казал: „Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори“.