Храненето е един от най-важните външни фактори, които оказват влияние върху нормалния растеж и развитието на детето. Храната трябва да задоволява напълно нуждите на детския организъм и да е съобразена с възрастовите особености. Колкото по-малко е детето, толкова повече внимание е нужно за рационалния подбор на храната. Тя трябва да осигурява достатъчно градивен материал на бързорастящия детски организъм, както и достатъчно енергия за правилното му функциониране.


Балансът между нуждите на организма и приетите с храната вещества се нарушава много по-лесно при детето, отколкото при възрастния. Затова в детската възраст се наблюдават по-често храносмилателни разстройства и болести, свързани с храненето – изоставане във физическото развитие, хиповитаминози, анемия, наднормено тегло и затлъстяване.

Недоимъчното хранене, особено през първите 6 месеца след раждането, води до смущения както във физическото, така и в нервно-психичното развитие. Доказана е връзката между тежкото недохранване и забавянето на интелектуалното развитие, както и някои особености в поведението в по-късна възраст. Опасен е не само дефицитът на енергия и на основни хранителни вещества, но и на витамини, микроелементи и други биологично активни вещества. През последните десетилетия в развитите страни се наблюдава по-често обратното явление – консумация на голямо количество храна и свързаните с него наднормено тегло и затлъстяване.
Пълноценното хранене е от изключително значение и за естествената устойчивост на организма към инфекции. Клиничната практика безспорно доказва, че склонността към инфекции и тежестта на протичането им са в тясна зависимост от степента на недохранване на децата. Тежкото недохранване е една от основните причини за високата детска смъртност в развиващите се страни.

Кърмаческата възраст се характеризира с изключително интензивен растеж На едногодишна възраст децата утрояват теглото си при раждането. Това се осъществява за сметка на по-висок внос на енергия и хранителни вещества на килограм тегло в сравнение с по-големите деца и възрастните.
При раждането не е завършено морфологичното и функционалното развитие на организма, което налага изключително високи изисквания към храненето и храните, предназначени за кърмачета.
От биологична гледна точка новороденото дете е част от организма на майката. Раждането променя само естеството на връзката – тя се осъществява чрез кърмата, която по състав е идеално приспособена към протребностите на организма и възможностите за смилане и резорбция.
По време на вътреутробното развитие чрез плацентата плодът получава необходимите му енергия и хранителни вещества от майката. След раждането едновременно с адаптацията към извънутробния начин на живот новороденото трябва да приема нужните му енергия и хранителни вещества с храната. При избора на хранителен режим в този период се вземат предвид анато-мофизиологичните особености на бебето. Оптимално за първия месец след раждането за доносените деца е 7-кратно хранене през три часа, тъй като то съответства както на времето, нужно за преработване на храната, така и на физиологичния обем на стомаха.
През 60-те години на ХХ век в повечето страни на Западна Европа се препоръчваше 5-кратно хранене в неонаталния период (до края на първия месец), 4-кратно след едномесечна възраст и въвеждане на бульон от 6-седмична възраст. Този хранителен режим, определян като "най-физиологичен" и широко пропагандиран, всъщност бе една от основните причини за рязкото нарастване на броя на изкуствено хранените деца още от първите месеци след раждането. Доказана бе зависимостта между броя на кърменията и нивото на пролактина и количеството на кърмата. В педиатричната практика се препоръча храненето ad libitum – хранителният режим и видът на храната се определят в зависимост от възрастта, а на детето се предоставя само да регулира количеството. Тази система е оптимална при кърмене, но при изкуствено хранене крие риск от приемане на по-голямо от нужното количество храна поради по-късно настъпване на умора.
Благодарение на ниското съдържание на белтъци и минерални вещества при естественото хранене не се натоварват излишно бъбреците и обмяната на веществата. Има качествена разлика в състава на белтъците и мазнините в женското и в кравето мляко. Естествено хранените деца боледуват по-рядко и по-леко, което се дължи на съдържанието на някои противоинфекциозни фактори в кърмата.
Програмата на УНИЦЕФ и СЗО за подкрепа и насърчаване на кърменето, основана на 10 съвета, доведе до значително увеличаване на кърмените деца във всички страни, в които тя се прилага.
В началото на ХХ в. заболяемостта и смъртността сред изкуствено хранените деца са много високи. Със създаването и масовото навлизане в практиката на адаптираните млека изкуственото хранене намира сполучливо решение. В процеса на адаптиране на кравето мляко неговите различия с майчиното мляко намаляват и се осигурява необходимата бактериална и химическа чистота. В резултат на това разликата в развитието и в здравното състояние на естествено и на изкуствено хранените деца намалява. Майчиното мляко обаче остава непостижимият еталон при производството на адаптираните млека. СЗО и ФАО поставят общи изисквания към адаптираните млека

  • Да са химически и бактериално чисти.
  • Да не съдържат ароматизатори, сгъстители и други нехарактерни за млякото съставки.
  • По общия си химичен състав да са максимално близки до майчиното мляко.
  • Суровините за производството им да са от екологично чисти райони (изискване, което ще придобива все по-голямо значение).
  • Въглехидратите в тях да са представени главно от лактоза. Конкуренцията между производителите на адаптирани млека също допринесе за провеждане на проучвания върху състава и предимствана на кърмата, както и върху възможностите за оптимизиране на състава на адаптираните млека и бързото внедряване на резултатите в производството.
    Обогатяването на адаптираните млека с биологично активни вещества (желязо, бета-каротин, нуклеотиди, пробиотици и др.) е предимство само ако те се съдържат и в майчиното мляко в съответно количество.
    Производството на готови детски храни на зеленчукова, плодова, месно-зеленчукова и зърнена основа също има значителен принос за по-доброто хранене на кърмачетата. Готовите детски храни имат редица предимства пред домашно приготвените – точно определен състав, използване на висококачествени суровини, прилагане на подходяща технология, осигуряване на разнообразно хранене независимо от сезона и др. Тези храни дават възможност за захранване преди навършване на 6-месечна възраст.
    Риск за здравето е и необоснованото ранно захранване на кърмачето с немлечни храни – широко дискутиран въпрос от педиатрите през последните десетилетия. За ранно захранване се приема включването на по-гъсти храни (пюрета, каши), преди детето да навърши 13 седмици. В България никога не са препоръчвани такива срокове за захранване.
    СЗО съветва децата да се захранват не по-късно от 4–5-месечна възраст, тъй като след тази възраст кърмата не може да задоволи дори само нуждите от енергия. Още по-важен е адекватният внос на желязо. Дори когато детето е родено доносено и майката не е имала анемия през бременността, запасите от желязо на кърмачето са достатъчни максимум до 5-месечна възраст. След този период нуждите на организма трябва да се задоволяват единствено от вноса с храната, а това не може да се осъществи само с кърмата. Препоръчаната у нас схема на хранене на кърмачето съответства на посочените изисквания.
    При тези срокове на захранване поне през първите месеци е наложително да се използват готови детски храни поради по-доброто им хомогенизиране и контрола върху качеството на суровините, рецептурата и технологията на производството им. След 6-месечна възраст майката може, ако желае, сама да приготвя зеленчуковите пюрета за детето си.