Свикнали сме с идеята, че европейците са по-отворени и умеят уверено да защитават правата си. Едно от тях е правото на младата майка да кърми детето си на обществени места.
По отношение на кърменето в различни периоди от най-новата история европейката е стигала и до крайности. От прокламациите за „кърмене на всяка цена” до някои радикални феминистични идеи, обявяващи кърменето за патриархален инструмент, използван от мъжете да държат жените в подчинение…


Днес всяка добре информирана майка е наясно, че кърмата е най-добрата храна за нейното бебе. Правителствата на повечето европейски страни се стремят да провеждат политика в подкрепа на кърменето. През лятото на миналата година обаче един казус в Германия развълнува много млади майки и провокира обществен дебат. Народната представителка Щефани Винде от германския Бундестаг бе помолена от свои колеги да се премести от първия на последния ред в пленарната зала, защото кърмила 3-месечната си дъщеря и така смущавала някои депутати. Как управниците ще защитават правото на майките да кърмят на обществени места, когато някои от тях са притеснени от вида на кърмачка и бебето й, питат се родители. 
„Трябва да бъда в залата за важни обсъждания и гласувания, които понякога съвпадат с времето за кърмене на дъщеря ми. И тогава е нужно да изпълня едновременно и двете си задължения. Винаги се намятам с кърпа, докато кърмя, за да не смущавам някои колеги”, обяснява Щефани Винде. Нейна колега от друга политическа партия я подкрепя: „Парламентарната зала също е обществено място. Ето защо майката има право да нахрани своето бебе на мястото си, а не да се крие по ъглите…”

Гледната точка на една 59-годишна депутатка и майка на двама синове обаче е съвсем различна: „Пленарната зала не е подходящо място за бебета. Кърменето в нея не е от полза за самите кърмачета. Там ораторите говорят твърде високо…”
Когато преди седем години управниците приемат законово разрешение депутатите да влизат с децата си на пленарните заседания, те не са имали предвид предстоящия парламентарен бейбибум. Поне десетина депутати водят децата си под 2-годишна възраст на парламентарните сесии. Ето защо не е рядкост измежду депутатските реплики и дуплики да се чуе бебешки плач и… да се смени някой и друг памперс на парламентарната банка.
Депутатите обсъждат възможността парламентът да наеме почасови бавачки, които да се грижат за депутатските бебета, докато родителите им са ангажирани с държавни дела.
„Това е чудесно, но в моя случай не е ефективно, защото само аз мога да накърмя бебето си”, споделя г-жа Винде.
Дали някои от народните представителки в българския парламент ще последват примера на немските си колеги, това само времето ще покаже...