Предимствата на кърменето са изброявани през годините в редица изследвания, от различни експерти и специалисти. В следващите редове ще се спрем на антистрес ефекта от този интимен процес между майката и детето.

Зърната и ареолите на женските гърди са снабдени с голям брой нервни рецептори, които реагират на дразнението при сучене на бебето. Веднъж, след като то е регистрирано, чрез редица рефлекторни механизми, хипофизната жлеза започва усилено производство на окситоцин, той от своя страна влияе на качеството на лактацията и кръгът се затваря. Окситоцинът обаче има повече от едно важно предназначение в женския организъм, особено в кърмаческия период.

Не само производството и отделянето на кърмата се обуславят от стимулацията на сученето и последващото освобождаване на окситоцин – хормона на любовта. Физиологията на майката и психологическото ѝ състояние също са подложени на много промени през периода на кърмене, за да се улесни адаптацията към майчинството.

Възможно е през този период, жената да бъде прекалено чувствителна към някои физически натоварвания, които се възприемат като заплаха за новороденото. Но от друга страна, реакциите ѝ към друг вид напрежение и собствените ѝ нива на стрес в организма са намалени. Причината? Жената трябва да насочи вниманието си към новороденото, а енергията – към процеса на кърмене. Гениално!

Окситоцинът, който се произвежда в отговор на кърменето, участва в контрола на някои от тези адаптационни процеси и антистрес ефекти, характерни при кърмачките:

  • Намалява нивата на кортизола, премахва симптомите на умора;
  • Засилва емоционалната привързаност;
  • Повишава доверието, намалява страха;
  • Оказва благоприятно въздействие върху хипоталамуса;
  • Регулира кръвното налягане.

Това показват няколко проучвания:

  • Понижаването на кръвното налягане е в отговор на сученето при всяко кърмене (Jonas, Nissen, Ransjo-Arvidson, Wiklund, et al., 2008; Nissen et al., 1996)
  • Нивата на кортизол се понижават в отговор на сученето при всяко кърмене (Handlin et al., 2009: Nissen et al., 1996).
  • Нивата на АКТХ (Адренокортикотропен хормон, който се секретира усилено при всички състояния на напрежение) намаляват в отговор на сученето при всяко кърмене (Handlin et al., 2009).
  • Обратна връзка между окситоцин и АКТХ (Адренокортикотропен хормон): Колкото по-дълъг е периодът на кърмене, толкова повече намаляват нивата на АКТХ (Handlin et al., 2009).
  • Нивата на ACTH са обратнопропорционални на нивата на окситоцин (Handlin et al., 2009).
  • Нивата на кръвното налягане и кортизола намаляват в отговор на контакта „кожа до кожа” още преди действителния сукален принос за спадането на кръвното налягане и намаляването на кортизола (Jonas, Nissen, Ransjo-Arvidson, Wklund et al, 2008).
  • Понижението на кръвното налягане и нивата на кортизол, в отговор на контакт „кожа до кожа”, са свързани помежду си.
  • Допирът „кожа до кожа” води до отделяне на окситоцин.
  • Намаленият тонус на симпатичния нерв улеснява рефлекса на отделяне на мляко.

По време на кърмене, в следствие на сученето и допира с бебето, всяка жена отделя големи количества окситоцин. Майките, които хранят дечицата си само с шише обаче, разчитат за това само на контакта „кожа до кожа”. В този контекст кърменето е свързано с по-ясно изразен антистресов ефект, медииран от окситоцина. Освен това има връзка и с по-ниска сърдечна честота при майката в сравнение с храненето с бутилка. Този факт вероятно се дължи на повишен парасимпатичен и намален симпатичен тонус по време на процеса, което ще рече забавена сърдечна дейност.

Всички тези ефекти са свързани с повишеното отделяне на окситоцин при кърмещи жени.

Друг признак за дълготрайни антистресови ефекти от кърменето са констатациите, че раждалите и кърмили жени имат намалени шансове да развият няколко вида заболявания, свързани със стреса (хипертония, инсулт, сърдечен инфаркт и диабет тип 2) години по-късно. Колкото повече деца е родила една жена и колкото по-дълго е кърмила, толкова по-силен е превантивният ефект.

Източник: eipmh.com