Правилното хранене е важно условие за отглеждането на здраво, умно и силно дете. През последните години оживено се разискват и подлагат на преоценка установени правила в храненето. Мненията понякога са противоречиви и родителите са затруднени и объркани. Допускат се грешки, които понякога водят до неблагоприятни последствия за здравето.


Недооценяването на естественото хранене
е грешка, от която страдат развитието, растежът и здравето на детето. Пренебрегват се предимствата както за бебето, така и за майката. Несъмнено кърменето е най-естественият начин на хранене, а идеалната храна – майчината кърма. Тя е с оптимален състав, който се променя според потребностите на детето.

Въпросите за продължителността на кърменето и необходимостта от допълнително предлагане на течности все още нямат еднозначен отговор. УНИЦЕФ и повечето специалисти застават зад “изключителното” кърмене през първите 4–6 месеца от живота на бебето, без да се предлагат вода и чай, особено подсладени. Дори народът казва: “Когато майката кърми детето, Богородица го пои!”
Много майки спират да кърмят главно поради
липса или недостатъчна подкрепа и осведоменост
Убеждението, че кърменето е естествен, физиологичен процес е погрешно. Нужни са нагласа за предварителна подготовка и посещаване на специализирани курсове. Бъдещите родители се насърчават да изберат естественото хранене чрез общуване с консултанти по кърмене и майки, кърмили успешно.

Практиката е най-добрият учител. Освен желание за кърмене,
нужни са и практика и търпение
Майките често се отказват да кърмят в първите седмици след раждането. Началото е най-трудно, но не бива да се пропуска хранене или кърмата да се заменя с хранене с шише. Предлагането на заместител още в родилния дом до голяма степен предопределя неуспеха. В програма на УНИЦЕФ за успешно кърмене, изпълнявана в “Болници – приятели на бебето”, новороденото се поставя на майчината гърда рано – до 30-ата минута след раждането. Честото кърмене – поне 7 пъти дневно, стимулира лактацията.
В родилните отделения с отглеждане тип “кенгуру”, т.е. майката и бебето са в една стая, родилката разполага с достатъчно време и получава подкрепа да кърми. Тя се учи да разпознава сигналите на бебето, помага му да засуче правилно, разучава различни пози за кърмене.
Признаците на глад
са повишена активност, примляскване или търсене на гърдата с уста. Плачът е късен сигнал за глад!
Грешка е безразборното кърмене от страх детето да не остане гладно. Препоръчва се режим на “свободно” хранене или кърмене “при поискване”,  докато кърмачето се засити и успокои. Обичайно бебето само регулира храненето. В началото суче 7–12 пъти по около 20 минути през интервали от 2–2 ½ часа. При такъв режим трудно се стига до прехранване или недохранване.
При кърмаческа “стачка”
бебето отказва да суче, изглежда нещастно и раздразнително, приема гърдата за кратко, дори ако кърмата е с достатъчно количество. Необходимо е търпение, защото обикновено “стачката” продължава 2 до 10 дни и рядко води до преждевременно отбиване.
Някои майки се тревожат, че кърмата им не достига и бързат да дохранят детето. Това може да се дължи на непълноценно хранене на кърмещата или на неправилни техники на кърмене (в началото бебето не се поставя често на гърда, кърмачката има плоски, вдлъбнати или болезнени зърна или неправилно се изцежда, бебето не захваща добре зърното и др.).
Пълноценната почивка на майката и правилното разпределение на домакинските задължения с останалите членове на семейството са нужни условия за успешно кърмене.
Притесненията се засилват и в периоди, наречени
“лактационни кризи”
– най-често през 3-ата, 6-ата и 10-ата седмица след раждането, когато поради нарасналите потребности на детето кърмата вече не достига. Тази криза се преодолява за няколко дни, ако детето се кърми по-често, дори през нощта.
Много майки губят доверие в кърменето, защото бебето им не покрива “нормативите”, въпреки че е здраво и суче добре. Тъй нареченото “пробно” кърмене е заблуждаващо, особено когато е проведено еднократно. По-точен критерий е наддаването на тегло на една или на две седмици. Тегловните криви трябва да се сравняват с новите растежни стандарти на СЗО (2006 г.), които отразяват наддаването на кърмени деца.
Млеката за кърмачета
не са равностойни заместители на кърмата
и към тях трябва да се прибягва след изчерпване на всички възможности за стимулиране на лактацията. Храненето с шише крие рискове и трябва стриктно да се спазват всички правила при съхранението, приготвянето и техниката на хранене на бебето. Безопасно е само кърменето – кърмата е стерилна, с оптимална температура и винаги в наличност.
Разпространена е заблудата, че само майките, ползващи отпуск по майчинство, успяват да кърмят децата си. Днес много работещи майки успешно кърмят, и то продължително, благодарение на улесненията при изцеждането на кърма и възможностите за съхранението й. Много важно е кърмачката да има подкрепата и на работодателя. Кърмените бебета са по-здрави, което намалява отсъствията на майката по болест.
При кърмене се спестяват средства не само защото не се купуват мляко и аксесоари, но и поради това, че намаляват разходите за здравни грижи. Кърменето е дългосрочна инвестиция и в образованието – кърмените бебета имат по-висок коефициент на интелигентност.
Не е лесно да си “безгрешен” родител, но
не се обезкуражавайте!
Спокойната и ведра атмосфера се отразява и на бебето, защото за да расте едно дете, е нужна много любов. С подкрепата на специалистите родителският дълг не е непосилно бреме. Доверявайте се на опита на успелите и се учете от грешките на другите, а не от своите – “Глупавите се учат от своите грешки, а умните – от грешките на другите.”

Д-р Светлана Тусчиева
педиатър