5 отречени съвета за кърменето

 

Д-р Ружа Панчева, педиатър, консултант по кърмене

Национален комитет по кърмене – Варна

Представяме ви няколко погрешни съвета за кърменето, които не се основават на съвременни доказателства...

Похвално е, че българските родилки са сред европейките с най-голямо желание да кърмят. Според проучване на Националния център за обществено здраве и анализи 97% от майките започват да кърмят веднага след раждането. За жалост обаче 4 месеца след раждането този процент спада на 30. Така България отбелязва един от най-ниските проценти по кърмене в Европа. Често причина младата майка да се откаже от кърменето е, че е получила противоречиви съвети, които, вместо да донесат полза, могат да изненадат с обратния си ефект... 

Гърдите трябва да се обработват по време на бременността и ако това не се прави, жената няма да може да кърми или ще има проблеми.

Тази препоръка обикновено включва предложения за всякакви любопитни практики – от обтриване на гърдите с влажна или суха кърпа, през интензивни водни бани, до размачкване или омазняване на зърната, за да станат „по-устойчиви” на по-късното дразнене при кърмене. Всъщност се оказва, че подобни съвети не са подкрепени от световната практика. По-агресивните процедури с разтриване на зърната могат да увеличат риска от преждевременно раждане поради чувствителността на тази зона през 9-те месеца. Единственото разумно средство остава омазняването на кожата с подходящ продукт в рамките на редовната хигиена. До този момент обаче не е доказано, че това по някакъв начин оказва влияние върху ефективността на кърменето впоследствие.

Трябва да се изчака поне 6 часа след раждането, преди бебето да се постави на гърда, за да може то да се „изчисти от секрециите.

Доказано е, че при здраво новородено най-добрата грижа за него е да се сложи на майчината гърда. Това помага сърдечната и дихателната му дейност да се нагодят към външните условия, да се запази температурата на тялото и има чудесен ефект за по-бързото продуциране на кърма. Освен това ранното поставяне на гърда провокира по-високо ниво на хормона пролактин, което води до по-продължително кърмене.

Гърдите трябва да се измиват преди и след всяко кърмене.

През първите дни след раждането бебето се кърми 8, 10 и повече пъти на денонощие. Известно е, че кърмата има антибактериален ефект благодарение на фантастичните си съставки. Ето защо евентуалното често миене на гърдите, особено с препоръчваните от някои сапун, сода бикарбонат, спирт и др., би изсушило неимоверно кожата и би създало условия за нацепване и разраняване. Когато кожата не се мие толкова интензивно, кърмата „се грижи“ частично да възстановява по-ранимата кожа в областта на зърната и да се предотвратява възможността за възпаление. Затова съвременната препоръка е гърдите да се мият един път на 24 часа – по време на редовния хигиенизиращ душ.

При кърмене гърдата да се сменя на всеки 5, 10 или 15 минути.

Това е един от най-разпространените съвети към кърмачките. Ако обаче гърдите се сменят на интервал не по желание на детето, всяка от тях няма да получи достатъчен стимул за производство на кърма. Резултатът е, че млякото може да не задоволи нуждите на детето. Най-силните стимули за образуване на кърма са доброто изпразване на гърдите и дразненето на зърната, което свързва с повишаването на нивото на един от най-важните за всяка кърмачка хормони – пролактина. Ако обаче изпразването на гърдите (или дори на една от тях) не е добро, мозъкът не може да получи оптимален сигнал за продуцирането на нови порции мляко. В резултат полупразната гърда не се пълни достатъчно. Нещо повече – ако детето суче от едната и от другата гърда само определено от майката време, то получава първите порции мляко от всяка гърда. Тези порции са по-богати на лактоза и са по-воднисти, имат и по-малко съдържание на мазнини. Вследствие на това детето е гладно на по-малки интервали от време и изпитва по-силни колики заради повишеното съдържание на лактоза в храната му. По-подходящата стратегия е да се оставя то да суче от гърдата колкото пожелае. Когато само се откаже, може да му се предложи другата гърда. По този начин гърдата, която е била първа, е по-празна, а при следващото кърмене тя ще е по-пълна.

„Гърдите трябва да се изцеждат до празно“

Това е противоположният съвет на описания по-горе. Поради желанието си да имат „достатъчно кърма”, някои кърмачки изцеждат всяка гърда „до празно”, независимо от нуждите на бебето. Проблемът е, че поради интензивния стимул, който стига до мозъка, той реагира с повишена продукция на пролактин, който от своя страна увеличава количеството на кърмата повече от нуждите на детето. Така има риск лесно да се стигне до свръхлактация. Често при подобни ситуации детето изпитва неприятно усещане при кърмене поради голямото налягане, под което потича млякото. Ето защо по-добре е да се следват препоръки от рода на „Нека детето води при кърмене”. Разбира се, подобни съвети също имат някои условности, които е добре да се обсъдят с обучен консултант по кърмене.

 

Свържете се с доброволните консултанти по кърмене!

Можете да потърсите подкрепа от Националния комитет по кърмене – Варна, или да споделите своя кърмачески опит във фейсбук на адрес http://www.facebook.com/kurmene.org, както и на сайта на организацията: http://www.kurmene.org/.