Майка, която кърми детето си 13 месеца, прави това не винаги само по убеждение, а и защото отбиването може да се окаже трудно.


Анна И., ученичка от С “9 месеца” на училище, споделя опита си как е отбила сина си след 19-месечно кърмене.

Ангелското личице на сина ми се зачерви и се набръчка, ръцете му се свиха в юмруци, плачът му огласи цялото жилище. Ники, вече на повече от 1 год., не искаше нещо друго, а само да го сложа на гърдата си. Точно от това се мъчех постепенно да го отвикна. Както много пъти досега, при вида на плачещото ми дете проявих слабост и го оставих да суче, докато то заспа доволно.
Отначало имах намерение да го отбия най-късно на девет месеца. Всичко вървеше като по учебник – на 6 ½ месеца го захраних за пръв път с каша. Е, по-голямата част от нея изтече по пода, но въпреки това му се стори интересна. Постепенно замествах някои от кърменията с каша, която той не харесваше особено, предпочиташе да яде пюре от банан.

Един ден Ники започна да проявява интерес към нашата храна (разбира се, без подправки). Когато настояваше за гърдата, отвличах вниманието му с игри, четене на приказки или пеене. Преустановихме ритуала на вечерното къпане, като вместо мен се включи таткото, за да не се сеща малкият постоянно за кърмене. Когато започнах да го кърмя само сутрин, мислех, че съм постигнала голям успех.
Отвикването му и от това се оказа истинско предизвикателство. Единственият шанс беше веднага да стана, щом Ники се събуди. Гушкането и кафето в леглото бяха окончателно зачеркнати. Вместо това с таткото ставахме бързо и още сънени приготвяхме смачкан банан за закуска на сина ни.
Когато Ники навърши 9 месеца, го кърмех само сутрин и по изключение нощем, когато се събуждаше. Роднините и приятелите ми се подиграваха и ме питаха дали смятам да го кърмя, докато тръгне на училище. Други твърдяха, че така го разглезвам.
Всичко това ме тормозеше и все повече ми се искаше да отбия Ники окончателно. Исках отново да разполагам с тялото си и най-после да мога да изпия една бира като хората. Най-много ме тормозеше обаче накъсаният сън – Ники се будеше през няколко часа и това ме съсипваше.
Така не можеше да продължава, но и не исках детето ми да страда. Съвети от рода на “Остави го да плаче” не ми помагаха особено.
Обратът настъпи, когато приятелка ме покани на концерт, който свърши много късно и трябваше да остана да преспя при нея. От мисли за сина си почти не чух нищо от концерта. На другата сутрин тичешком влетях вкъщи с разтуптяно от вълнение сърце. Очаквах да намеря Ники облян в сълзи, а баща му напълно изтощен. Вместо това таткото ме поздрави и обяви, че Ники е отбит без никакви проблеми. Нарочно двамата се къпали късно вечерта, за да може Ники да се умори и да заспи по-бързо. След това баща му го гушнал, прочел му приказка и двамата заспали непробудно.
Следващите нощи бяха малко по-трудни, защото все още излъчвах мирис на кърма. Вече обаче нямаше връщане назад. Ако Ники се събудеше, вземах го на ръце и отивах в хола. Това отвличаше вниманието му и го успокояваше.
Една-две седмици след концерта най-после дойде краят на мъките ми. Най-хубавото беше, че всичко мина сравнително спокойно, без плач и от двете страни.

Записа: Симона Симеонова

Експертно мнение
Рядко желанието за отбиване се появява едновременно при майката и при детето. Съществуват няколко варианта за отбиване.
Естествено отбиване. При него детето определя момента на отбиването. Някои искат това около първия рожден ден, други – доста по-късно.
Постепенно отбиване. Постепенно кърменията се заместват с каша. Ако това протича добре, промяната не създава проблеми на майката и на детето.
Рязко отбиване. То не е за предпочитане, защото може емоционално да натовари детето и да причини психични и физически оплаквания от страна на майката. Затова трябва да се прилага само в краен случай!
(В някои европейски страни средната продължителност на кърменето е 6.9 месеца. След 4-ия месец всяко трето все още дете се кърми изцяло, след 6-ия месец под 10% от децата се кърмят.)