През първия ден от живота на новороденото в традиционната култура на много етноси и общности по света се изпълнява и обичаят по първото закърмяне на детето. Дълбоко залегнала в човешкото мислене е била представата, че чрез кърмата могат да се предадат някои черти от характера на кърмачката на детето, което тя закърмя.

В миналото нейната роля била огромна, защото се приемало, че до третия ден след раждането на бебето майката е непълноценна да го нахрани. Според това каква жена се е търсела за такива случаи, можем да разберем какви качества родителите са искали да притежава тяхното дете.

Жената трябвало да е здрава и работна, да е весела и жизнерадостна, да е кротка и умна. Добре било да не е развеждана и да няма починали деца. Тя поемала бебето и го слагала на дясната си гърда, за да не е „схванато” и да не стане левичар.

Ако детето засучело за първи път от лявата страна, щяло да стане лош човек, разбойник. Единствено в Добруджа се среща обичаят момчетата да засукват отдясно, а момичетата – отляво. В миналото по време на обреда свекървата държи над главата на кърмачката сито и й дава да яде пресен хляб, за да е сито детето. По-особени са случаите, в които слагат храна в ситото, за да не одумват детето, като порасне. В друг случай „дават сисата в устата на детето през две кости на кобилица от кокошка – за да знае всичко, що става по света”.

Що се отнася до обичаите около отбиването на детето, интересен е случаят, срещан сред банатските българи: не бива да се отбива дете, когато цъфнат овошките или още има сняг – за да не му побелее главата, а когато падат листата на дърветата – за да не си къса дрехите, в празник или в неделя – за да не бъде жално. Особено стриктно се спазва забраната веднъж отбито, детето да не засуче повторно.

Според народната вяра такива деца стават лоши по характер и нещастни в живота. Прави впечатление, че и до ден-днешен е жив страхът от загуба на майчиното мляко, тъй като му се придава особено значение. То е най-непосредствената връзка между родилката и детето. Млечната връзка е равна на кръвнородствената. Когато детето се закърми от друга родилка, то става побратим или посестрим с нейните деца. Строго се забранява женитбата между млечни братя и сестри. При българските турци тази обичайна практика още по-стриктно се спазва и в наши дни. За да избегнат опасността от липса на кърма, румънците зашивали в пояса на родилката три парченца сол, на които има по една капка от нейната кърма.

Албанците не позволявали на родилката да дава каквото и да е било на когото и да е. Чехите и словаците препоръчвали на кърмачката да пие много алкохол, за да спи добре новороденото, а когато искали да отбият детето, мажели гърдите на майката с черна боя или привързвали към тях кожа от таралеж. По време на първото кърмене сърбите обличали новороденото в бащината му риза, за да е дълъг животът му. Французите забранявали на кърмачката да яде зелена салата, зеле и моркови, защото вярвали, че те развалят кърмата, а когато искали да отбият детето, натривали гърдите й с магданоз. Италианците не позволявали на родилката да си реже ноктите и да се взира дълго време в хора или предмети, за да не изгуби кърмата си. Ако жената се разболее от мастит, провисвали гребен от слонова кост между гърдите й.

Испанците много внимавали друга жена да не пие от чашата на кърмачката, за да не й вземе млякото. Португалците съветвали майката да яде риба треска, защото другите риби „развалят млякото”. Холандците препоръчвали на кърмачката да пие кафе, за да е жизнерадостно бебето. В повечето случаи шведите, норвежците и датчаните предпочитали новороденото да се кърми от друга жена.