Думата „кърмаче“ е не само синоним на „бебе“, но и своеобразен възрастов ориентир. За кърмачески се приема периодът до края на първата година на детето. Дали обаче този ориентир е коректен? В действителност немалко 2–3-годишни деца, макар отдавна да са минали т.нар. „кърмаческа“ възраст, все още с удоволствие сучат от гърдата на мама.


При по-голямото дете кърменето променя функциите си. Майчиното мляко вече не е толкова храна, колкото ритуал за заспиване или събуждане, процес, който поддържа близостта с майката, безотказно „успокоително“, когато детето се нарани или притесни, възможност то да приема полезни вещества, дори когато е болно и без апетит.

Макар решението докога да суче детето да е личен избор, продължителното кърмене среща скептицизъм, неразбиране, дори неодобрение.
Ако майка признае, че 2-годишното й дете все още суче, тя е обстрелвана с въпроси: „Още кърмиш?!“, „Не е ли голямо вече?“, „Кога мислиш да спреш?“...

Становището на Световната здравна организация (СЗО) обаче подкрепя тези жени. Организацията съветва кърменето да продължи, докато майката и бебето желаят, и препоръчва децата да се кърмят до 2-годишна възраст. Според данни на СЗО средната продължителност на кърменето по света е 4.2 години. Колкото по-дълго суче детето, толкова повече са ползите за него, а и намаляват рисковете от инфекции, екземи и от здравни проблеми в зряла възраст, като високо кръвно налягане, левкемия, склонност към наднормено тегло, диабет. Кърмейки, майката се грижи и за своето здраве, тъй като това намалява риска от развитие на рак на гърдата, на шийката на матката, както и на диабет.
Повече информация по темата от гл. асистент Анета Попиванова от Клиниката по неонатология към САГБАЛ “Майчин дом” – София, ръководител на Кабинета по кърмене към “Майчин дом”, председател на Националния комитет по кърмене.

Ползи
Няма спор, че кърменето е най-полезно за бебето, но безспорно също е, че колкото по-продължително е то, толкова по-голям е и позитивният му ефект. Обикновено у нас то се прекратява, докато бебето е на няколко месеца, а в добрия случай – към края на първата година. Все по-често обаче се срещат и майки, които продължават да кърмят и след първия рожден ден на детето. Ако до този момент то е захранено правилно, кърменето вече загубва ролята си на единствен източник на полезни вещества, но запазва значението си на допълнителен източник на лесноусвоими въглехидрати, мазнини, микроелементи, които отговарят на нуждите на бебето. Кърмата също се променя – минералният й състав става по-различен, повишава се съдържанието на вода, но намалява съдържанието на имуностимуланти.
В кърменето има психологичен елемент – с негова помощ детето по-леко преминава през трудности, като никненето на зъби, проблемното приспиване. Майчиното мляко е и добро оръжие за преодоляване на инфекции (особено чревни). Когато детето е болно, инстинктивно иска да суче повече. И дори майката да смята, че кърмата й е намаляла, ако по-често му предлага гърдата, ще стимулира отделянето на кърма. Така детето ще получава антитела срещу болестта, но и ще се успокоява.
Кърменето не пречи и на работещите майки. Сутрин и вечер те могат да кърмят детето си, а това ще му помага по-лесно да понесе раздялата. За да получи нужните полезни вещества, достатъчно е дневно да поема 60–100 мл кърма.

Захранване
Съществуват опасения, че кърменото дете по-трудно ще приема твърди храни. Това не е вярно. Ако захранването започне навреме (около 6-ия месец), детето постепенно придобива и умения за хранене с лъжичка, дъвчене, по-късно и пиене от чашка. Зъбите също не пречат на кърменето – детето усеща как да захване зърното, без да наранява майка си.

Психология
Психолозите отдавна изследват процеса, наречен „кастрация“. Той включва различните етапи, през които човек се отделя от своята майка и семейство и се определя като самостоятелна личност. Прекъсването на кърменето е сред тези етапи. Проучванията не подкрепят твърденията, че дългото кърмене пречи на децата да станат самостоятелни, че ги прави зависими или че вреди на психичното им развитие. В никакъв случай кърменето до 3–4-годишна възраст не може да се смята за патология.

Отбиване
Когато детето е по-голямо, то вече знае кога може или не може да суче и само показва това на мама. Понякога не се сеща да суче в продължение на 2–3 дни, докато не се нарани или разстрои и потърси своето „успокоително“. Постепенно идва момент, в който детето окончателно се отказва да суче. Това е най-лекият път за отбиване. Ако обаче майката смята, че е време за тази стъпка, а детето още търси гърдата й, има два подхода. Първият е тя рязко да спре да го кърми и при възможност да се отдели от него за няколко дни. Обикновено това е доста болезнено за детето. Вторият подход е да се действа постепенно. В този случай някой друг (обикновено таткото) се включва в ритуалите, свързани с кърменето: хранене, приспиване, четене на приказки.

В България
В началото на XX в. майките са кърмили дълго децата си, както това са правили техните баби и прабаби. След 9 септември 1944 г. обаче жените масово започват да работят и през 50-те години има период, в който отпускът по майчинство е само около 2 месеца и кърменето не е на почит. Постепенно отпускът на майките отново се увеличава и към средата на 70-те години те вече гледат детето си вкъщи една година, а малко по-късно – две години. И до днес обаче майките, които кърмят 2–3-годишното си дете, са обект на недоброжелателни реплики. Дори позицията на Българската педиатрична асоциация не подкрепя активно дълготрайното кърмене, както това правят световни и европейски организации на педиатри и гастроентеролози. Все пак мненията и желанията на майките и на авторитетните институции малко по малко се сближават и не случайно в последните 10 години кърменето все повече се стимулира. Защото то е избор на интелигентни жени от поколението, което търси информация и знае какво иска.

Ани Кашкавалджиева

Българските майки
Светлана Спасова, 29 год., още кърми 5-годишната си дъщеря Елиана:
Когато родих, акушер-гинекологът ме посъветва да кърмя дъщеря си поне шест месеца и аз много се надявах да успея да спазя съвета му. Този срок обаче мина, аз продължавах да я кърмя и до първата й годинка не бях заменила нито едно хранене, а й давах твърда храна след кърмене, за да изпробва различни вкусове. Реших, че ще я оставя сама да избере кога да се откаже. Предполагах, че това ще да стане, когато тръгне на ясла, но тя продължи да иска да суче. И до днес я кърмя, но само вечер – за приспиване, сутрин – за разсънване, или когато искам да я успокоя.
Не знам дали поради това тя прекарва по-леко болестите, предавани между децата в детската градина.
Кърменето обаче не винаги е било лесно. Имала съм рагади, мастит. Към 3–4-ия месец Ели направи „кърмаческа стачка“. Но аз вложих значителен инат и успях да продължа.
Миналата година за пръв път бяхме разделени за по-дълго. Ели за около месец и половина беше при баба си, видимо не страдаше за мен и аз мислех, че вече нямам кърма и ще спре да суче. Но в деня, преди да се прибере, още по телефона ме попита дали ще й дам „шиш“ и като се прибра, пак започна.
Опитвам се да й намекна, че сучат само по-малките деца. Умишлено не й казвам „бебетата“, защото това не е така, а и не искам да изпитва вина, че прави нещо лошо.

По света
В Индия се смята, че колкото по-дълго детето суче, толкова по-дълго ще живее. Има майки, които кърмят детето си до 7 или 9 години.
В някои африкански племена жените кърмят дори когато са бременни с второ дете, а впоследствие кърмят едновременно и бебето, и 2–3-годишното му братче или сестриче. В Папуа – Нова Гвинея, се приема, че нормалната продължителност на кърменето е 4 години. Специфична особеност при папуасите е, че през този период се ограничават половите контакти на майката и бащата, а ако междувременно им се роди дете, семейството е обект на подигравки.
В Япония докторите насърчават жените да кърмят децата си поне до 2-годишна възраст.
В Англия обществото е настроено скептично към дълго кърмещите майки. Прието е майката да кърми докъм края на първата година. Около 70 хиляди бебета годишно обаче продължават да сучат и след тази възраст.
В САЩ много силни позиции има организацията, която насърчава кърменето – Ла Лече. Американската асоциация по педиатрия препоръчва изключително кърмене през първите шест месеца, през следващите шест месеца постепенно захранване плюс кърмене и след това кърменето да продължи, докато бебето и майката желаят. Приема се, че това може да се прави и до навършване на 4–5-годишна възраст на детето.