Засега това може да се види само на едно място в Германия – в едно баварско градче в детска градина децата редовно се събират, за да наблюдават бебе. Двумесечният Гюнтер е недоволен. И още как! Той плаче толкова силно, че няколко деца от групата запушват ушите си.

Какво му има? Гладен ли е? Или е уморен?

Едно през друго децата изказват предположенията си за плача на бебето. Най-после майка му го взема на ръце, защото смята, че наистина е време за хранене. Слага го на гърдата и в стаята прозвучават звуци на мляскане – първо от Гюнтер, а после все по-силно от 3- до 6-годишните, седнали в кръг около него.


Децата от детската градина все повече се привързват към "своето" бебе. Гюнтер и майка му ги посещават всяка сряда. Така те ще могат да наблюдават развитието му

от безпомощно кърмаче до пъргаво пълзящо юначе

което догодина вероятно ще прави първите си крачки. "Наблюдение на бебе" ("Baby Watching") се нарича проект, който се осъществява вече втора година единствено в тази детска градина. Той се провежда под ръководството на педиатър от Университетската детска болница в Мюнхен и се основава на проучванията на детския психиатър Хенри


Парънс от Филаделфия, САЩ. Той е установил, че когато децата общуват с бебе, са по-малко агресивни Те стават по-чувствителни и могат да се сприятеляват по-лесно с други деца.
Ето че след една солидна порция кърма Гюнтер лежи доволен на рамото на майка си. Наблюдаващите го деца с облекчение установяват, че той вече е напълно спокоен. Възпитателката ги пита по какво още може да се познае, че бебето е доволно. Едно момиченце се досеща, че преди това то е ритало с крака, а сега и крачетата, и ръчичките му са напълно спокойни.
С въпросите си възпитателките подтикват децата да наблюдават внимателно, за да се научат да разпознават сигналите на бебето. Това ще им помогне да развият чувството за съпричастност, усет за мотивите и чувствата на другите. Според ръководителя на проекта неговото изпълнение ще стимулира децата да се справят по-добре с изблиците на гняв и агресия.
Първите резултати от проекта са обнадеждаващи – след едногодишното наблюдение на бебе възпитателките смятат, че

повечето деца са станали по-внимателни и съобразителни

Разрешава им се и да пипат бебето, макар че минава доста време, докато се решат да го сторят. Лъжете се, ако мислите, че тригодишните се отнасят грубо с кърмачето. Когато се решат да го пипнат, децата само плахо го галят по главичката. Особено голяма полза имат онези от тях, на които предстои да се сдобият с братче или сестриче. Сега те имат възможност да развият разбиране към малкото безпомощно вързопче още преди да са усетили конкуренцията на сладкото пискунче.
Организаторите на проекта предвиждат внедряването му и в други детски градини. Едва ли някой би имал нещо против, още повече, че всичко е напълно безплатно, майките не получават възнаграждение за посещенията си с бебето. След около час Гюнтер продължава да мрънка. Той е сит, но май не е напълно доволен. След няколко срещи обаче децата вече знаят, че сега може да помогне биберонът залъгалка. На едно от тях се разрешава да го пъхне в жадно смучещата уста на бебето, където за съжаление той не се задържа. Следващият опит с повече натиск отново е неуспешен – Гюнтер ядосано изплюва биберона. Мощен бебешки плач и детски смях огласят стаята. Майката проявява разбиране, взема бебето на ръце, люлее го и го гали по главичката. Това има ефект. Колко скучно! За днес наблюдението на бебето приключва. До следващата сряда.