За младата омъжена жена или за нейния съпруг отношенията с по-възрастните родители, особено при съвместно съжителство, често пъти са свързани с конфликти и недоразумения. И въпреки че всеки се надява да е изключение от това правило, традицията като че ли е по-силна от намеренията.


Арменците предлагат добро решение в този случай. Твърде интересен е техният старинен обичай “избягване”. До 80-те години на ХIХ в. в арменското село омъжената жена, докато не роди първото си дете, трябва да ходи със закрито лице, да не говори с родителите на съпругата си, както и с по-възрастните родственици. Тя можела да се разбере с тях само с помощта на преводач, като най-често тази роля се падала на малките деца. Жената няма право да говори с някого от роднините на съпруга си, освен с деца, и дори със съпруга си в присъствие на странични хора. До раждането на първото дете, а на някои места 7 години след като се е омъжила, тя се показва със закрито лице и с всички говори само с мимики. Невестата не бива да говори със свекъра си до неговата смърт, а със свекървата си – докато роди първото си дете, с деверите в продължение на 10–15 години, а често до дълбоката им старост, с родствениците на съпруга си до 10–15 години. Тя не само че не може да говори с кавора (кума), но дори не бива да му се показва. Според традицията и с по-възрастните съседи тя не бива да говори до 5–6 години след сватбата си.

Отношенията между снаха и свекърва в еврейското семейство намират добра илюстрация в поговорките: “Свекървата и снахата се обичат от зъбите навън!”, като свекървата е на мнение, че “преди да се омъжи, момата има седем ръце и една уста, а след сватбата – една ръка и седем усти!”, а снахите наричат: “Майко горе, майко долу, майко от стълбата надолу!” За евреите зетят е като “зимното слънце – свети, но не топли”, а българите казват: “Зет като мед!” Разбира се, за самия зет нещата стават доста сложни, когато е в позицията на т.нар. “заврян зет” или “под чехъл”, т.е. когато живее в къщата на родителите на жена си. В Армения това явление се нарича тнпесаутюн и е известно още от времето на обичайното право. Към него са прибягвали семейства, в които не е имало синове. В такъв случай една от дъщерите се омъжвала за момче, което се съгласявало да се отдели от своя гердастан (семейството си) и да стане тнпеса (буквално домашен зет), да приеме фамилията на тъста и да наследи неговото имущество.
Традиционният мюсюлмански идеал препоръчва послушна, благовъзпитана и работлива снаха. Тя е длъжна да целува ръка на свекър и свекърва всеки път, когато ги среща, както и да им застила отделна трапеза. Свекървата е като истинска втора майка за своята снаха. Тя често взема нейната страна в споровете, обича да й прави подаръци и се грижи за внуците си. В случай на чести конфликти или физическа саморазправа снахата може да отиде при своите родители, които да потърсят решение на проблемите. Нейно право е да напусне съпружеския дом заедно с децата си и да се установи при своите родители.