"Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда..." С тези думи започва надпис върху каменна колона, издълбан по заповед на един от най-великите български владетели от IХ в. – хан Омуртаг. В тези думи е събрана изстраданата житейска мъдрост на един народ, познал в своята история и сладостта от победата, и горчивината от поражението. Живот и смърт, съдба и предопределеност – това са въпроси, които всяка философия се опитва да разгадае. За традиционния българин те са обвити с магичния воал на митове, легенди и предания.


Дълбоко вкоренено в народното мислене на българина е убеждението, че съдбата на човека е предопределена при самото му раждане. Единственото нещо, което остава тайна, е моментът на настъпването на смъртта. Разкриването на тази загадка се е търсело в различните предсказания и прокобявания. Общочовешка е представата, че една от главните причини за смъртта на индивида е нарушаването на определено табу. Християнската религия е възприела тази езическа идея и я превърнала в основен постулат. Според него болестта e Божие наказание за извършен грях. Когато е осъзнаел нарушаването на моралната норма, дори да е физически здрав, вярващият е заболявал тежко. За няколко дни той е умирал по механизма на психогенната смърт. Болестта се е приемала като наказание, което Бог налага на хората за злодеяние, неблагочестивост, небрежност към него или за злоупотреба с нещо свято. Изключително интересна е причинно-следствената връзка между греха и болестта. Болестта не е следствие от извършен грях, а знак за него. Самият обект на смъртоносната болест осъзнава близкия си край през призмата на греха. В това отношение мюсюлманите изпитват огромен страх, защото прегрешилият е лишен от приемане в Рая и така ще е разделен от своите близки завинаги.

Сам по себе си смъртният грях не може да причини болест, той може само да свърже болестта с човека. Много български народни песни пресъздават тежките страдания по време на боледуването – грешникът изповядва своите прегрешения на близък човек, но вместо утешение и опрощение получава още по-тежки страдания и дори проклятие. Болестта има свой образ, място и време на действие. В народните поверия тя е представяна като стара, много слаба и грозна жена. Тя е срещала човека в "лош час". За такъв час се приема времето от полунощ до пропяването на първи петли. В лошия час започнатото не успява, желаното не се сбъдва, клетвата се осъществява, лошата магия “се захваща", раждащият се човек е нещастен през целия си живот и т.н. Евреите вярват, че ако в лош час се спомене името на някоя болест, тя веднага пристига при човека.
Пространството също може да е "добро" или "лошо" в зависимост от това дали е свързано с добри или със зли сили. Ако върху обиталище на зла сила се построи къща, децата в семейството ще боледуват или скоро ще останат сираци. Кошара, построена на лошо място, е причината за безплодието на стадото. Воденица на такова място означава неизбежно отнасяне от водата. Ако в къщата се появи мравуняк или червей прояде гредата на покрива – домът ще опустее. Ако човек попадне на лошо място, веднага ще се разболее и може да умре. Така традиционната култура представя всичко в околния свят в тясна връзка с човека.