От прастари времена пролетта е сезонът, свързан с най-много надежди, мечти и очаквания. Като че ли се възражда не само природата, но се събуждат и стремежите за свежест, колоритност и нежност в живота. Традиционните българи са обвързвали своите представи за пролетта с плодородието по нивите и градините, с приплода на домашните животни и най-вече с появата на повече деца. Затова и завръщането на щъркелите е било свързвано с преданието за тяхната защитна роля в живота на младите жени.


Битът в сходни климатични условия създава предпоставки и за извънредно близки арменски и български митологични персонажи. Едно от най-ярките потвърждения за това е представата у двата етноса за щъркела.

Добре известен е българският вариант на поверието, че щъркелът е предвестник на пролетта, а щъркеловото гнездо се приема като знак за берекет и за препятствие пред злите сили.
Всяка година през пролетта българските и арменските селяни посрещат завръщането на щъркелите. Ако при пристигането им в човките им има житен клас или зелена клонка, арменците вярват, че годината ще е плодородна и щедра. Селянинът се чувства щастлив, ако щъркелът свие гнездо на покрива му.

Един позабравен български обичай е свързан с лястовицата. Когато момъкът или момата видят за първи път тази прекрасна птица, завързват три възела на нова кърпа. Те оставят кърпата на покрива на къщата и след три дни развързват възлите. Ако намерят парцалче във възела, ще се сродят с шивач. Ако вятърът е донесъл кал или пръст, ще се сродят със строител. А ако е заплетена малка хартийка – с учен човек.
Младите моми поставят напъпили лалета в менче с вода и ако до три дни цветята се разтворят, до края на годината трябва да се очакват и годежари. В еврейската култура особено обичан от децата е празникът Тубишват (Рош Ашана лаиланот) или както сефарадските евреи го наричат – Лас фрутас (“плодовете”). Този празник се чества на петнадесетия ден на месец шеват, когато в Близкия изток настъпва пролетта. Според поверието в навечерието на празника дърветата се прегръщат, а ангел господен слиза от небето и определя съдбата на всяко растение – кое ще продължи живота си и кое ще умре. С голяма радост децата очаквали празника, защото всяко семейство купувало от всички плодове, които се продавали на пазара. Те най-общо се делели на боре пери аец (плодове, които растат по дърветата: ябълки, фурми, смокини, портокали), и боре пери аадама (които растат в земята – фъстъци. Във всеки дом майките или бабите шиели болсас – торбичка, която напълвали с плодове. Щом семейството се съберяло вкъщи, някое дете произнасяло специалната молитва, предназначена за празника, в която се измолвала благословията на Всевишния за всяко дърво и плод, за здраве и благополучие на всички. След това настъпвал дългоочакваният момент на раздаването на торбичките с вкусните плодове и ядки.