Благодаря ви, че давате възможност на обикновените хора да споделят с вас своите лични истории – всяка седмица чакам с огромен интерес да прочета нещо позитивно и вдъхновяващо. Не ми трябваше много време да се мотивирам да ви пиша и ще съм безкрайно щастлива, ако запознаете читателите с разказа ми. Той си има една-едничка цел – като историите на всички останали, а именно да даде кураж и надежда. И още нещо – искам хората да очакват чудеса всеки ден, а не само по празниците.

Връщам се назад в мислите си, за да преценя как и откъде да започна този „ферман“ – писането не е лесна работа, например като говоренето – знаете как ние – жените, можем да си комуникираме часове наред с чаша чай на някое уютно място. Но ето всъщност и началото на моя път до двете чертички.

Срещнах своя човек, влюбих се и решихме да създадем семейство – не веднага след сватбата, защото първо си имахме други планове. Почакахме две-три години и стартирахме с опитите да увеличим членовете на дома ни. Първи, втори, трети… месец и накрая отмина цяла година, после и втора, а резултат – нямаше. Аз, разбира се, плачех и мрънках, но се опитвах да не натоварвам моя партньор с негативни емоции. Таях всичко в себе си, понякога споделях с майка ми.

Видя се, че няма накъде да мърдам – започнах да приемам добавки (по своя преценка на база информация от интернет) и директно си записах час при репродуктивен специалист.

Лекарят ми се скара, че на своя глава съм започнала да пия разни неща, защото всеки организъм е различен и няма формула, която да работи при всички жени или мъже. Даде ми пример, че масово дамите си правят еднакви изследвания, а после пият еднакви витамини, без да има нужда или в тотално грешни дози. Прегледът мина добре – матката се оказа чудесна, яйчниците – също. Само че нямаше толкова фоликули на втори ден от цикъла, колкото на доктора му се искаше. Въпреки това проследихме овулацията в рамките на няколко месеца – такава имаше винаги. Направихме цветна снимка, която не показа проблем, хистероскопия – също всичко бе наред. Разбира се, че изследвах и хормоните – не бяха в най-идеалните нива, но пък нямаше нищо под и над границата. Спермограмата при мъжа ми обаче показа проблем и съветите на специалистите бяха да преминем към инвитро, за да не губим време. Първата процедура се случи без стимулация или както му казват „на естествен цикъл“, за съжаление, нямаше бременност. Втората беше с лека стимулация, върнахме две ембриончета, но пак не даде резултат. Започнахме да се подготвяме за трети опит – диета, изследвания, спорт. Планирахме да съм по дълъг протокол. И бях в нетърпеливо очакване да ми дойде цикълът, за да започна стимулацията.  Вече се досещате какво се случи, нали? Наистина нещо дойде, но това не беше менструацията ми, а моето сладко бебе. Едно малко човече, здраво загнездило се в лигавицата на матката ми. Сега расте и рита с крачета, а ние чакаме Голямата среща през март.

Чудесата са за всички и се случват всеки ден, запомнете го!

Полезна информация за планиране на бременността, когато двете чертички се бавят, можете да намерите в Училището за родители на списание "9 месеца:

ПРОЧЕТИ ОЩЕ