В мисленето на традиционния българин дълбоко е залегнало убеждението, че детето е най-ценният дар от Бога за хората. То е бъдещият продължител на рода и затова е смисълът на брака и на целия човешки живот. Различни обредни практики имат за цел да осигурят здравето, щастието и нормалното развитие на детето.

Голяма любов изпитват родителите към първородната си рожба, но и към последното си дете – т.нар. изтърсак. А къща, в която са се родили близнаци, хората смятат за честита, богата и изпълнена с щастие. Макар и съвсем невръстно, детето не е просто пасивен наблюдател на обкръжаващата го действителност, а е главно действащо лице в едни от най-значимите семейни и календарни празници. Децата са коледарчета, сурвакари, лазарки, варваруши. Всеки дом ги посреща с радост не само защото техните гласове огласят с песни и благословии стопаните, а защото всички вярват, че именно чрез децата пожеланията и молитвите им към Бога ще бъдат чути и изпълнени.



Тези обичайни практики са подсилени и от вярването, че именно детето е най-способно със своята невинност да омилостиви природните и божествените сили. То е играело ролята на посредник между хората и боговете, тъй като искреността му, неговите сълзи, молби, смях или песни стигат по-лесно до страшните стихии – Ламята, Халата, Змея, а те от своя страна отвръщат на хората, като изпълняват желанията им.

Особено място в народните вярвания заема детето, родено със силата на билките и молитвите към Бога. То винаги има някакъв видим или невидим белег – звезда на челото, криле на раменете и т.н. За него се знае, че ако е момче, като порасне, ще стане „юнак над юнаците”, а ако е момиче, ще се превърне в „дуня-гюзелия” – най-личната мома и най-добра песнопойка.



Имената на февруари

На 1 февруари се чества свети Трифон, чието име в превод от гръцки означава „обичащ удоволствията и веселието”. Той е покровител на всички с имената Трифонка, Трифунка, Трифко, Тричко, Трифула. Свети Симеон Богоприемец се чества на 3 февруари, а неговото име в превод от еврейски означава „този, който изслушва”. То има многобройни производни като Симон(а), Симеона, Симо, Симчо, Симонка, Мони, Мон(и)ка, Симяна, Сима(на), Мончо и др. На 10 февруари в чест на мъчениците за вярата свети Харалампий и света Валентина (заедно със светите Енната и Павла) имен ден празнуват наречените Хараламби (от гр. „сияещ от радост”) и Валентин(а) (от лат. „могъщ, силен”). Католическият аналог на празника е 14 февруари (Денят на свети Валентин), когато според българския православен календар се чества успението на свети Кирил Славянобългарски (с производни Кирилка, Киро, Кирчо).

Доц. Петя Банкова
Институт по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН