Това е един от най-чаровните мъже, които познавам. Признавам си. Той е мил и добър. Той е внимателен. Той умее да се шегува, да готви… много обича приятелката си Лучия...


Той е най-известният италианец в България. Той е Лео.
Още в момента, в който започвам да пиша, знам, че интервюто ми ще загуби своя чар, защото ще се чете, а няма да се слуша. По-хубаво е да чуваш говора на Лео, но ще направя уговорката – аз все пак ще напиша всички негови откровения, а вие ще си представяте как той ги е изрекъл. 

Освен това ще си направим и един бърз урок по италиански.

pодител – genitore
pоднини – parente
сестра – sorella
брат – forello

Аз се роди на Анкона. Това е град в Централна Италия.
Много сме роднините, някъде се събираме към 60–70 души. Много сме, защото мама е сицилианка. Всяка сицилианка има поне 11 деца… това е нормално. Въпреки че майката на моята майка – баба, фактически е спряла на осем и мама е била едно от тези деца. После, когато мама е била с татко, е пробвала да навакса, но татко спря на три – едно момиче и две момчета. Аз бях най-малкият. Имам  брат, имах и сестра. Тя предпочете да отиде да живее там, горе на небето, откъдето сега ме гледа и ме пази. Сестра ми се роди първа – през 62-ра година, брат ми през 66-а, аз след осем години, малко се позабавих – на 9 март 74-а…  Натиснах майка ми в осмия месец да излизам. При нас се казва, че ако родиш дете в осмия месец, то ще се роди артист. Ето такъв е моят случай.

семейство – famiglia
любимец – beniamino, favorito
душа – animo, anima 
традиция – tradizione

Можеш да попиташ на Део, защото той е бил на гости. Събирали сме се на една обикновена неделя. Това ние го правим на всеки два или три месеца. В случай че аз се прибирам в Италия, моите роднини искат винаги да сме заедно кога съм и аз, защото те казва, че аз съм душата на цялото семейство.


Аз обича да си правя майтап и понякога изпращам по някой клип за тях. Маскирам се, лепя мустаци, такива работи и се снимам и го изпращам. Цели монолози по Интернет изпращам за цялото семейство.
Когато се съберем, много, много е хубаво. Сядаме, хапваме, говорим си… и когато накрая тръгваме, пак сядаме да уговаряме следващ път за среща.

детство – infanzia
дете – bambino
братовчед – cugino
играчкa – giocattolo

За съжаление, когато бях малко, майка беше против многото играчки. И аз ревнувам мой братовчед. Той ми е много близък, като брат, и много го обичам, но тогава той има всички тези количките, малките… купища играчки. Аз нямам.
И постоянно идеята беше да отивам при него, на неговата къща, за да търся играчки.

колело – bicicletta
море – mare
щуротия – stupidaggine
ревнувам – essere geloso

Братовчедът винаги имаше нещо повече от мен. Купиха му колело. А аз пак нямам си такова. И аз отивам в неговата къща, когато него го няма, защото той тренира, и казвам на леля: „Лельо, дай ми за малко колелото, не се притеснявай, аз ще направя малко само разходка…”, а тя казва: „Само внимавай, Лео, защото той много си обича това нещо…” Аз вземам колелото и отивам на плажа, до брега. А там, навътре в морето има малък кей и аз си мисля така: „Сега, като карам много бързо, бързо, бързо и вляза във водата и колелата ще се въртят бързо, бързо и аз да карам отгоре на водата. И се засилвам тр-р-р-р-р-р и скачам във водата и… целия мокър, слизам надолу с колелото.
Леко излязох, гледам колелото е цяло и съм спокоен да го връщам. След една седмица обаче леля се обади и вика: „Лео! Колелото е пълно с ръжда!”
Много беше солена водата, затова така стана. И край с колелото! Ще се хвърля колелото на боклука. Мъчно ми беше за братовчед ми, обаче навътре в мен се радвам, защото той повече няма колело. Аз не исках той да има, защото аз нямам – ревнувах. Това е.

компания – kompagnia
проблеми – problemo
бухал – gufo
проглеждане – riacquistare la vista

С този същия братовчед, който беше колкото мене, постоянно бяхме заедно. Където отива аз, и той с мене. И от 11 години имахме една компания. Тази компания ми промени живота и не се получи много добре… Бяхме връстници и правехме неща, които не трябва да се правят. Излизах в 5 следобед и се прибирах в 5 сутринта. Това ми беше животът. До 19-годишен бях така, обаче когато една вечер се връщам, виждам майка много притеснена, плаче. Аз разбирам, че е сериозно и реших, че трябва нещо да се промени. Ето тук имам татуировка – това е бухал. На италиански е gufo. Е, мама каза: „Не искам син gufo!”… Това значи, че живея само вечерта. „Аз искам нормален човек” – каза тя.  И така – на следващия ден си направих татуировка, а на третия си промених моя живот.

музика – musica
публика – pubblico
аплодирам – applaudire
дарба – talento, dono di natura

На 13 години започнах с пеенето. Тогава за първи път отидох в дискотека. Моят брат беше DJ и в събота и в неделя пускаше музика. Аз също много исках да пея и пеех на нещо като английски, без да има такива думи… така звучи само. Тогава не пускаха дете на 13 години в дискотека, затова брат ми ме скри под пулта и само ми дава микрофона и аз скрит, рапирам. Много ме харесаха и стана интересно. Разбрах, че мога нещо повече.
Започнах да си пиша текстове. В началото бяха такива… проблемни. Като при рапърите. После си казах – стига толкова за проблемите, малко да пише за любовта…

кухня – cucina
вкусно – gustoso, buono
мама – mamma
картофи – patata
тенджера – pentola

Когато бях на шест, за първи път сготвих. Първото ми беше едно хубаво мляко с бишкоти и стана една попарка. Бях много доволен.
Мама обаче готви най-вкусно. Тя може да ме направи щастлив с един обикновен омлет с картофи. Аз когато се върна в Италия, знам, че първото нещо, което мама прави, е такъв омлет и една купа паста.

пубертет – puberta
пълнея – ingrassare
терзание – tormento
огледало – specchio
промяна – cambiamento

Когато бях малък, по-скоро бях по-широко, отколкото дълго. Ако можеш да си представиш една топка, която върви с две крака, е… аз бях. Така че между другото приятели ми викаха provolone. Това е едно сирене с форма на круша. Така ми викаха, защото така изглеждах. Не обичах много спорта и бях различен от другите момчета. Не бях грозничко, но не бях приятно и хубаво, защото бях дебеличко.
На шести клас почнах да виждам промяна. Бях с чело, пълно с пъпки. И си казах: „Лео, ти трябва да правиш промяна, защото си дебел и пълен с пъпки.”
С татко отидохме на лекар и той каза, че това е нормалното нещо и ми даде крем и тогава започнах да се променям. 

Коледа – Natale
подаръци – regalo
бонбони – caramella
чорап – calza
пакостник – monello

Когато аз бях малкото, много вярвах не само на Дядо Коледа, но и на баба… при вас май е Баба Яга, а при нас е Бефана. Тя идва на 6 януари и оставя чорапа, пълен с бонбони. Толкова бях вътре в тази история. Аз чаках Бефана повече от Дядо Коледа. Обаче един път се усъмних, че мама и тате нещо правят, защото намерих оставен за мен един мой чорап, а не нов, красив и в него не бонбони, а въглени! Това значи, че не е било послушно детето. И на мен ми стана странно, защото аз съм било много добро… а-а-а мама и тате са направили това. Истината е, че не съм бил много добро на тези години.

bебе – bimbo
баща – padre
снимки – foto
спомен – ricordo
щастие – felicita

Когато аз имам дете, от всичко най-много бих искал да направи милиони снимки – откогато се роди, докогато може то само да ползва този фотоапарат, защото това нещо ми липсва на мен. Искам това да дам като татко. Ето сега с приятели във Facebook някой казва: “Дайте да сложим снимки като сме малки и аз си нямам… Само чакам да намери някой мой приятел снимка, на която да ме има и мене. Толкова е хубаво да имаш снимки като малък. Сега за списанието много ще търся…”