Интересът към историята на първото българско царство предизвиква възкръсването на древни старинни имена от прабългарски и старославянски произход. Такива са Алгара – от български произход, със значение “мъдра”, Алтимир(а), Алдемир(а), Алдин(а), Алдан(а) – от славянски произход, със значение “желязна ръка”, Жад(а) – от български произход, със значение “силно желая, жадувам”. Производни на името са Жадон(а), Жадимир(а), Ждан(а), Ждава, Ждимир(а), Ждислав(а).


Днес малко позабравено е името Велко, което е от български произход, със значение “велик”. Производни на името са Вели(ч)ко(а), Вельо, Велин(а), Велян(а), Велия(на), Велемир(а), Велеслав(а), Великослав(а), Велега. Същата съдба има и името Видан(а) – от български произход, със значение “славен, виден, известен”.

Производни на името са Видна, Видор, Видослав(а), Видул. А радостта може да приеме старинното българско име Рад(к)(а) с производни Радосвет(а), Радослав(а), Радина, Радо(й), Ради(воя), Раденко(а), Радомир(а), Рад(о)мил(а), Раду(и)л(а), Радуш(а), Радион(а).