Казано най-кратко, Вихра е половинката на Иван, който е в тандем с Андрей, който се ожени за Даниела, която на екрана е „отчаяна съпруга” заедно с Вихра. Просто е. 
Нещо като едно хармонично цяло, съставено от половинки, всичките до една – ярки индивидуалности. И понеже списание “9 месеца” по една или друга причина работи на принципа „Ladies first”… от четворката предимство имат Даниела и Вихра.


Едната е блондинка, другата брюнетка. Едната има лъчезарна усмивка и говори най-очарователния български, на който е способна една сръбкиня, а другата е деликатна и фина. Двете си приличат. И двете са зодия Близнаци, и двете са били бебето мечта – без рев и с много сън, и двете са влюбчиви, и двете са били принцеси, и двете са били… отчаяно послушни като малки. Това, разбира се, не е всичко.
Затова – две в едно. 

През най-хубавото време от годината – началото на лятото, са се появили две момиченца. Толкова са били добри, че майките им със сигурност не са били „отчаяни”. 


Вихра: Родена съм на 22 май 1976 г. в Харманли и въпреки че не съм живяла нито един ден там, много обичам това градче. После съм отраснала в Пловдив, а на 18 години дойдох като студентка в София и… вече 15 години живея тук.
Майка ми е имала трудна бременност и трудно раждане. Вероятно затова е предпочела да „забрави” това преживяване и не си спомня даже точния час на моето раждане. Някъде между 9 и 9.30 ч. сутринта съм родена, но Оксана Станчева все пак успя да ми определи асцендента, който е Лъв. Най-интересното е, че ние с Дани и двете сме зодия Близнаци с асцендент Лъв.
Даниела: А на 20 юни 1981-ва... Слънчев ден в Белград. Светът вече е различен – дойде Даниела Янков! Аз съм първо дете на майка ми. Винаги ми е разправяла каква е радост да станеш майка: „Колко дълго беше раждането, но накрая нищо не е важно, освен това, че в ръцете имаш твоето бебе.”
Вихра: Била съм най-кроткото и спокойно бебе на света. Бяла и добра!
Даниела: Мама казва, че съм била добричко и послушно бебе за разлика от сестра ми, която след шест години й е разказала играта. Аз бях прекрасна – ядох, спинках и се усмихвах.

Едната нарекли Вихра, а другата Даниела.
Вихра: Майка ми ми е разказвала, че по времето на комунизма е трябвало да избираш името на детето от един каталог с имена. И тя се е чудила как да ме кръсти. Искала нещо по-нестандартно. Мислила си е за Венета, обаче в каталога открила Вихра и решила, че това ще е името ми. Истината е, че то не отговаря много-много на моя темперамент, но пък и името Мадона не отговаря на нейния, нали?;)
Даниела: Моята братовчедка – дъщеря на сестрата на мама, ми е дала името още преди да се родя. На една семейна вечеря, както слушали музика, чули една хубава романтична песен „Даниела” на един от любимите изпълнители в стара Югославия. Братовчедка ми казала: „Тя ще се казва Даниела Янков! Вижте как отива…” Мама е забравила случката и не е мислила за име преди раждането. В болницата обаче получила картичка „С нетърпение чакаме ти и Даниела да дойдете вкъщи…” Харесва името и вече бях Даниела за всичките години напред…
 
После пътечките се разделят – едната отива на детска градина и колкото и „отчаяно” да й искат целувки – не дава, а другата просто се „отчайва” от идеята детска градина.
Вихра:
За разлика от дъщеря ми Ава, която обожава детската си градина, аз не успях да вирея там. Имам спомени, че като ме заведоха, се чувствах много самотна, отхвърлена и тъжна. Затова майка ми ме остави вкъщи и ме гледа до първи клас. Може би защото се страхувах да не ме върнат в градината, или просто характерът ми е такъв, но аз бях най-доброто и безпроблемно дете на света. Където ме оставяха, там седях с часове, все едно ме няма. Обичах да наблюдавам големите, да ги слушам и да си обещавам каква никога няма да бъда.
Даниела: О-ох, имам много спомени от онова време. Даже помня и двете имена на едно момче, което ме тормозеше за целувка – Владимир Димитревич. Не му дадох! Не ми харесваше. Имам и много хубави спомени оттогава. Първите са от пътешествието до Рига. Бях на 4, но си спомням всичко. Беше много силно преживяване. Помня всеки детайл – града, музеи, къщи, как се къпахме в студения Балтик…
Иначе бях много тихо и възпитано момиченце. Сама се научих да пиша още на 5–6 години и преди да отида на училище, вече пишех стихотворения. Това ми е любов и до днес. 
Вихра: Изяви при мен колкото искаш. На 6 години започнах да свиря на акордеон и да ходя на солфеж. Година по-късно се разболях в буквалния смисъл на думата... за пиано. Купиха ми пиано и свирих около 8 години. На 7 години започнах да ходя на класически балет, а на 9 ме записаха в хореографска паралелка и танцувах народни танци почти до края на средното си образование. Казвам почти до края, защото в X и XI клас танцувах джаз балет.

И двете са „отчаяно” послушни!
Вихра: Както вече казах, аз изобщо не бях пакостливо дете. Напротив! Единственият път, когато си позволих своеволие, завърши с рана, която остави белег на лицето ми за цял живот. Тогава реших, че пакостите не са за мен и си внуших, че са демоде.
Даниела: И при мен пакости нямаше – послушно дете! Чак скучно!

И двете могат  „отчаяно” да се влюбват. Още от малки.
Вихра:
Ох, аз съм влюбчива, но първата ми осъзната любов беше на 13 години. Тъжната истина е, че той почина и не искам да разказвам за това мое преживяване.
Даниела: В първи клас всички момичета бяха влюбени в един Момчило, но аз се загледах в друг. Казваше се Милош. Момчило беше пълен с енергия и само тичаше, докато Милош си седеше спокойно и кротко… Оказах се права – в VIII клас Милош беше най-готиното и желано момче. Другият си остана клоунът на класа.

Преди да станеш „отчаяна съпруга” обаче, задължително отчаяно трябва да си искала да бъдеш… принцеса и да поплакваш от време на време!
Вихра:
Не помня коя ми е била любимата книжка, но помня, че много, ама много плачех на „Майчина сълза” (аз съм особено ревлива ). Героиня, която съм харесвала, е всяка принцеса на света. Продължавам да се превъплъщавам в принцеса и, слава Богу, ми се получава – благодарение на принца ми, разбира се!
Даниела: Любима ми беше една книжка с поезия на най-известния писател за деца в Югославия – Йован Йованович Змай. В книжката имаше много хубави стихове с още по-красиви илюстрации. Знаех всичко наизуст.
А любимото ми филмче беше “Снежанка” на Дисни. Гледах го всеки ден и всеки ден плачех. Ама като казвам, че плачех, имам предвид яко. Все едно, че не съм го гледала същото вчера!
 
И на финала още нещо, което обединява Вихра и Дани – по три думи за детството им, в което има всичко най-хубаво на света. Без грам отчаяние!
Вихра:
Трите думи, които най-добре описват детството ми, са: спокойствие, щастие и пак щастие. Най-важното нещо в него са моите разбрани родители. Любимите ми моменти са дългите морета, на които ходихме със сестра ми и родителите ми. Танците, лагерите със съучениците ми и шоколадовите яйца, които понякога получавах от роднина или приятел, сдобил се с някой друг долар на черно.
Даниела: Щастие, любов и спокойствие! И най-важният момент за мен – раждането на сестра ми! 