"Фантомният плач" - защо чуваме бебето да плаче, дори когато си спи спокойно

Случвало ли ви се е да спрете водата под душа, убедени, че бебето плаче, а когато надникнете в стаята, да го откриете как си спинка спокойно? Това преживяване е познато на много родители (предимно майки) и обикновено е свързано с умора, повишена тревожност и постоянната готовност да реагираме на нуждите на детето.

Какво представлява “фантомният плач”?

В разговорната реч това мистично явление често се нарича „фантомен плач“ или phantom baby crying. Терминът описва моменти, в които родителят погрешно разпознава случаен звук като плача на своето дете или за кратко остава с впечатлението, че го е чул.

Важно е да уточним, че „фантомният плач“ не е самостоятелна медицинска или психологическа диагноза. Тук го разглеждаме като възможна проява на засилена родителска бдителност, натрупана умора или следродилна тревожност. 

Защо мозъкът „чува“ плач, когато такъв няма?

Плачът на бебето е един от най-важните сигнали за мама или татко. Той означава, че детето може да е гладно, изплашено, преуморено, да изпитва болка или просто да има нужда от близост.

Изследвания показват, че майчиният мозък реагира много бързо на детския плач. При неговото възприемане се активират области, свързани със слуховата обработка, емоциите, движението и подготовката за незабавна реакция. Подобна чувствителност подпомага грижата за напълно зависимото от възрастните новородено.

Световен ден на психичното здраве - как майките да разпознаят сигналите и откъде да потърсят помощ

След дни и нощи, изпълнени с хранене, приспиване и многократно ставане, мозъкът започва да очаква този звук. Така монотонният шум на душа, сешоара, аспиратора, климатика или преминаваща кола може да съдържа честоти, които за миг да бъдат разпознати като плач.

Защо най-често чуваме „бебето да плаче”, когато сме под душа?

Равномерните фонови шумове прикриват част от звуковата информация и оставят място мозъкът да я допълни според това, което очаква да чуе. Когато вниманието на родителя е постоянно насочено към бебето, неясният звук лесно може да бъде интерпретиран като познат плач.

Банята създава и допълнително напрежение - родителят се намира в друго помещение, не вижда детето и не може веднага да определи какво се случва. Дори кратката физическа дистанция може да засили вътрешния въпрос - “Ами ако нещо стане и не го чуя?”

„Пак ще се усмихна“ - Лилия Манолова за следродилна депресия, за която все още рядко говорим

Това не означава непременно, че родителят е прекалено тревожен или свръхпредпазващ. В първите месеци след раждането подобна чувствителност може да бъде напълно разбираема реакция към огромната отговорност и новия ритъм на живот.

Огромната роля на недоспиването

Грижата за новородено обикновено е свързана с чести нощни събуждания и фрагментиран сън. Продължителното недоспиване може да затрудни концентрацията, да повиши раздразнителността и да направи нервната система по-чувствителна към потенциални заплахи.

Научни наблюдения свързват лошото качество на съня в периода след раждането с по-силно изразени симптоми на тревожност и депресивност. Postpartum Support International отбелязва, че стресът и тревожността могат да влошат съня, докато качествената почивка подпомага регулирането на настроението и напрежението.

Симптомите на следродилна депресия засягат средно една на всеки 3 жени

Тук сме и да напомним, че единичното чуване на въображаем плач обаче не е достатъчно, за да се говори за психологическо разстройство. Но въпреки това - следродилната тревожност може да се прояви чрез силни притеснения, нарушения на съня, панически симптоми, натрапливи мисли и постоянно усещане за опасност. Тези състояния са лечими и не са доказателство, че човек е лош или неспособен родител. При чуване на ясни гласове или звуци без реален източник, обърканост, необичайни убеждения, загуба на връзка с реалността или мисли за нараняване на себе си или детето трябва да бъде потърсена спешна медицинска помощ.

Как можем да намалим постоянната готовност за тревога?

1. Като споделим грижите. Партньорът или друг близък човек може да поеме преобличане, разнасяне, приспиване или част от храненията според начина, по който се храни бебето. 

2. Като създадем реална възможност за почивка, защото съветът „спи, когато бебето спи“ невинаги е приложим. По-полезно е да се организира конкретен период, в който друг възрастен носи пълната отговорност, а майката или основният грижещ се не трябва да остава „на пост“.

3. Да намалим постоянните проверки, когато бебето спи в безопасна среда и е наблюдавано по обичайния начин. Целта не е да се игнорира детето, докато временно не сте в стаята при него, а да помогнете на нервната си система да излезе от режима на непрекъсната тревога.