“...Значи аз бях едно много кротко дете, ама много. Чак безинтересно.”
Това са първите думи на Данчо Караджов, популярния фронтмен на една от най-големите български рок банди – “Сигнал”. След това той започва да разказва, но без да иска, опровергава собствената си теория колко кротко и безинтересно дете е бил. Аз се смея и откровено си признавам, че той е един от най-сладкодумните хора, които познавам. Затова го оставям да разказва.

“Ужасно трудно съм се родил. Майка ми имала страхотни мъки и болки. После все викаше: затова толкова те обичам, Йордане!”


Красиво бебе е бил Йордан. “Това се вижда и от снимките ми. Бях много разбрано дете, направо изрядно по отношение на дисциплината, докато сестра ми беше доста буйна. С нея сме породени – година и седем месеца ни е разликата. Расли сме, тичайки по цял ден по дворовете на Красно село. Когато излезех от двора на къщата ни, виждах как Витоша започва да се издига. Нататък имаше ливади, ниви, поля. Нямаше никакви блокове и комплекси. Беше много красив квартал.
Майка ми и баща ми работеха. А нас ни отгледа баба ни Ката. Сестра ми носи нейното име – Катерина, а аз съм кръстен на дядо ми Йордан.”

Както става ясно, малкият Йордан е

красив и кротък – дете картинка

Но когато към картинката се прибавя и лудата глава Катерина...
“Били сме на 3–4 години. Майка ми беше купила две кори яйца за Великден и ги беше скрила под спалнята. Ние със сестра ми се мушваме под спалнята и започваме да чукаме всичките яйца едно в друго. Всичките! Тези 60 яйца бяха унищожени до последното и ние изпълзяхме от под леглото целите омазани в жълтъци и белтъци... Като ни видя, майка ни се развика: “Какво правихте вие, бе?” А ние: “Ми-и-и искахме да излюпим пиленцата!”

Логично! Толкова по-хубаво е да има пиленца! Всъщност много е хубаво, но за кого? За пиленцата със сигурност не е! Защото...
“Това се случва месец-два по-късно. Къщата, в която живеехме, беше с огромен двор. Помня там едно буре, което баба и дядо използваха, за да събират падналите джанки, сливи и други плодове. Явно беше валял много силен дъжд, защото бурето догоре беше пълно с вода. През това време на една наша леля, която живееше в съседната къща, се бяха излюпили пиленца и понеже тя отиваше някъде, доведе пиленцата в нашия двор, за да ги гледа баба ми. Пиленцата бяха много. Не помня точно колко, но помня как със сестра ми ги хващахме за крачетата и ги топяхме в бурето с водата. Надолу с главичките, докато ги издавим – до едно! Когато майка ми дойде и попита: “Какво правите, вие двамата?”, сестра ми отговори: “Ми, мамо, перем пиленцата!”
Това им е било последното “пране” – без центрофуга и омекотител. 
Не ми се вярва Данчо Караджов да е

бил чак безинтересно от кроткост дете

Никак даже.
“Когато бях някъде на седем години, беше излязъл един полски филм “Кръстоносци” и момчетата си бяхме облекли ризници, направихме си щитове, мечове, стрели... Имахме си специално построена землянка. Това явно е било повлияно от друг филм – някой партизански. Дълго я бяхме копали с белове и с лопати. Много добре я направихме – покрита с чимове и храсти. Имаше си и врата, през която влизахме. И така-а-а-а... веднъж решихме типично по момчешки да влезем в землянката и... да си премерим пишките. Момчешка, луда работа. И както сме си събули панталоните, капакът на землянката се отваря и с цялото си величие се показва баща ми! “А! Какво правите, вие бе, калпазани?” Заши ни по един шамар на всичките рицари, захвърлили щитове и мечове и решили да мерят други мечове… Смешни истории.”

Бащата на Йордан Караджов е бивш боксьор от отбора на “Славия”. Което означава две неща – спортен дух и дисциплина и... много, много здрава ръка. Хубавото е, че Данчо все пак е

от отбора на послушните

“Помня как изпитах огромната ръка на баща ми.
Сестра ми винаги ядеше от яденето, което си приготвях. Веднъж, когато вкъщи нямаше никой, аз си изпържих яйца. Влиза сестра ми и директно ги напада. Аз й казвам: “Абе, остави ми ги. Ако искаш, сготви си нещо ти!” Тя имаше много слаби капиляри и често й течеше кръв от носа. Аз, ядосан, без да искам, я пернах и веднага текна кръв. В този момент обаче тя чува, че баща ми се прибира. Омазва си цялото лице със струйката кръв, потекла от носа, крещи: “Татко-о-о, Данчо ме преби!” Баща ми влиза в кухнята и я вижда цялата в кръв... ми то все едно, че съм й отрязал главата, така изглеждаше. Такъв шамар ми заби, че ме прати в ъгъла. Не мога да го забравя. Сега, като се виждам със сестра ми и като си спомняме детството, все й казвам: “Като, Като, помниш ли какво ми причини.”

Иначе синът на бившия боксьор никога не се е бил! Никога!
“Играех футбол по цял ден. А в кухнята бях сложил една огромна карта на света. По цял ден – уроци, футбол и пред географската карта. Не искам да звучи самохвално, но съм с убийствена култура по география.”
Интересно е сред толкова футбол и география в детството на Данчо Караджов

как се появяват музиката и... китарата?

Всъщност за музиката е ясно – родителите на Данчо не са били музиканти, но са пеели страхотно. Баща му, освен че е боксьор, е пеел в хор “Кавал”. Китарата обаче се появява благодарение на невероятното меценатско чувство на баба Катерина. Сега всички фенове на “Сигнал” са й много благодарни!

”Ритах си топка, както обикновено, и виждам баба ми се прибира към вкъщи, а от едната страна шлиферът й се подул. Аз я питам: “Стара майко, какво става?”, а тя: “Купила съм ти нещо. Като се прибереш, ще видиш.” Влизам аз вкъщи и гледам някаква китарка – такава една дамска, по-малка от обикновените. Погледнах я, погледнах я и... отидох да си доиграя мача. Вечерта баща ми я настрои. И започна да пее. Аз помолих да ми покаже, понаучих се... През това време в махалата вече беше започнало да се шуми около Бийтълс, Ролингстоунс, Енималс – големите стари банди. Съвсем скоро поисках нова китара. Беше акустична и струваше 80 лева. А 80 лева за 62-ра година беше цяло състояние. Майка ми и баща ми дадоха половината пари, баба ми другата половина и купиха на Данчо китара.
Нещата обаче ставаха все по-сериозни. Стигна се до това

да правим група

Тайно слушахме Стоунс и Бийтълс, вече се нуждаехме от електрическа китара. А тя... 132 лева! И се почна: “Аре бе, мамо, аре бе, татко...!”, “Не можем сега, нямаме възможност!” Тогава баба ми пак се намеси: “Ако ги навиеш да ти дадат половината пари, аз пак ще ти дам другата половина!” Тя беше уникален човек! Истина е, че аз на нея дължа всичко, което съм постигнал до този момент.

Купиха ми я китарата – “Орфей”, с вибратор, с една хубава ръчка... Страхотна китара беше! Започнаха да ни канят да свирим напред-назад по разни читалища. Така всъщност се запознахме с Румен Спасов, бившия басист на “Сигнал”. Тогава сме били на около тринайсет. Години след това Румен ме покани в “Златни струни”, от които се роди “Сигнал”! И така... от една китара, която купи баба ми Катерина. Тя не е имала намерение да ме прави музикант. Искала е само да ме провокира, да пробвам, пък ако стане – стане...

“Много добре си спомням обаче, когато вече “Сигнал” беше факт. Стартът ни беше много взривен. И баба ми явно е изпитвала толкова голямо удоволствие, че вече внукът й Данчо Караджов е... нещо си и когато с нея пътувахме в трамвай или в тролей, ходеше при хората и казваше: “Ето го Данчо Караджов. Той е от “Сигнал”!” Аз ужасно смутен я скастрях: “Стига бе, стара майко! Недей сега!”, а тя: “Защо бе, нека знаят хората! Ти не се притеснявай!”