Детските психолози не пропускат случай настойчиво да припомнят на нас, родителите, че телевизионният екран и компютърът не са подходящо забавление за малки деца.
Нека обаче сме честни и да признаем доколко спазваме тези теоретични препоръки в ежедневието с малко дете…  


Поколението, към което принадлежа,
очакваше с вълнение Детското в съботната сутрин
и неколкоминутния „Сънчо” преди вечерните новини. Тези времена отминаха безвъзвратно. Днес съществуват десетки
детски ТВ канали
с 24-часова програма
Ако обаче телевизорът може да се изключи, при компютъра това не е толкова лесно. Признавам, че лично на мен ми е много трудно да изчакам 2-годишната си дъщеря Мартина да заспи, за да включа лаптопа си. Преводач съм и работя от къщи, пък и компютърът вече се е превърнал в инструмент за ежедневна комуникация. Резултатът е, че неволно привличам вниманието на Мартина към компютърния екран, който тя намира за особено пленяващ. Още от бебе обожаваше да седи в скута ми и да удря по копчетата на клавиатурата, имитирайки мама.

Още по-вълнуващо пък е, когато баба и дядо се появят на „малкото прозорче” и започнат да си говорят с нея и дори да играят на криеница. От няколко години живеем в Австрия и скайпът е главното средство за контакт с родителите и приятелите ни в България.
Случи се така, че преди няколко месеца и двамата с мъжа ми бяхме повалени от тежък грип. И двамата вдигнахме висока температура и едва ставахме от леглото. Ние нямахме сили за забавления с Мартина,
но… Маугли имаше
Дъщеря ми си прекарваше страхотно с филмчето „Книга за джунглата” – пееше и танцуваше заедно с героите от компютърния екран.  „Пак!”, ентусиазирано викаше тя, когато искаше някой особено весел момент от филма да се повтори.
Наскоро Мартина навърши 2 години и вече има колекция от 5 DVD-та! Телевизията вече не я привлича толкова. Защо ли? Ами защото, когато слончето от ТВ екрана опръска околните с вода от хобота си, а това я разсмее и тя ми каже „Пак!”, няма как да натисна копчето за повторение…

Деница Александрова

Какво казват експертите

Дейности като рисуването, разговорите с мама и татко, четенето на книжки или реденето на пъзели стимулират ума и въображението на малкото дете. Това не се случва, когато то е пред екрана. Гледането на телевизия обаче не означава непременно „затъпяване”. Зависи какъв ще е подходът на родителите. Експертите се изправят срещу „модата” на т.нар. бейби телевизии, тъй като те не само не носят  полза за неколкомесечното бебе, но могат и да му навредят.  През втората и третата година обаче у детето се събужда интерес към кратките разкази и истории. Тогава то вече е в състояние да проследява сюжета на кратко филмче. Около 15 до 20 минути дневно гледане на телевизия или филмче на компютъра е приемливо според психолозите. Някои родители обаче не си дават сметка колко силно впечатлителни са децата им. Затова задължително е възрастният да гледа филма заедно с детето и да обяснява какво се случва, когато това е необходимо. Само с вече гледани и „преиграни” филмчета детето може да се оставя само.
Разговорите по скайпа не се включват в 15-те минути филмови забавления дневно, тъй като в този случай детето не е пасивно – отсрещната страна отвръща на реакциите му и малчуганът може да общува, да пее и дори да играе заедно със своя събеседник.