Удивително е сходството в практиките сред различни народи, които имат за цел да се съхрани животът на новороденото в семейства, които вече са изгубили дете по време на раждането или в ранна детска възраст. Ако се потърсят корените на тези практики, може би трябва да се обърне внимание на обичаите на еврейската общност в България. В такива случай наричали новороденото момче Меркадо, а момичето – Меркуда. Близък на семейството „откупвал” символично детето, като сменял името му с ново. По този начин се вярвало, че Дяволът може да се излъже и той вече да не познае детето, което е набелязал да погуби. „Откупеното” дете прекарвало няколко дни в дома на „новия” си родител, който в продължение на няколко години след това имал задължението на големи празници да му подарява дрехи и обувки. След като поотраснело, детето питало родителите си защо чичо еди-кой си му прави подаръци. Този въпрос се посрещал с голяма радост, защото се е вярвало, че щом детето се досеща, злите сили нямат вече власт над него. По този повод се устройвало семейно тържество, на което се раздавали храна и милостиня за бедните.

Сред евреите съществува и отделен обичай, наричан рихмир („харизване”). В семейство на първородно дете се организира празненство, на което новороденото символично се откупва от човек с презиме Коен. Това фамилно име се носи от потомците на свещенослужителите в Йерусалимския храм. На масата сред гостите от едната страна се оставя новороденото, а от другата – някакъв златен или сребърен предмет или монета. Гостът Коен пита бащата: „Кого предпочиташ – детето или златото?” Естествено бащата отговаря, че предпочита детето си. Тогава Коен прибира ценната вещ като „откуп” и благославя детето. На следващия ден бащата изпраща в дома на Коен сладкиш и баница, а в замяна си връща „откупа”.



В мюсюлманския вариант също се открива фиктивна продажба на детето, чрез която се цели да се излъже ангелът на смъртта – Азраил. Приема се, че след това злият дух губи силата си над новороденото. Бащата, на който е починало дете, „купува” новороденото от бабата или от някой съсед. В такъв случай момчето получава името Салтъмъш (от турски език –  „продаден”), а момичето – Сатъ (от турски – „продажба”). Днес много по-често по този повод децата се именуват Яшар (от турски – „той ще живее!”), Дурмуш (от турски – „устоя, задържа се”), Дурсун (от турски – „нека да оцелее!”), Наджи(е) (от турски – „спасен”)...

Най-често срещани имена, които се дават на новородени в български семейства, загубили предишно дете, по традиция са Найден(а) и Стоян(а), както и някои техни производни. Сред българското население се е вярвало, че името на вълка се дава на дете, за да бъде то здраво и силно. Така се появяват Вълчо, Вълкан(а), Вълкадин, Вълчин(а), Вълчан(а), Въло(а). В съвременността подобни аналогии могат да се открият в името Злат(к)а, което е свързано не с идеята за „златно момиче”, а за справяне със зли сили и беди.


Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН