Използваните в традицията или оригиналните български лични имена, закодирали пожелание за слава и благополучие, са често срещани. Такива са Васил (от гръцки произход, със значение "царствен, царски", с производни Василен(а), Васили(я), Василка, Вас(к)а), Банко (от български произход, със значение “господар”), Боян(а) (от тюркски произход, със значение “богат, омаен, вълшебен”) и най-вече Велко, с производни Вели(ч)ко, Вел(а)ьо, Велин(а), Велян(а), Велия(на), Велемир(а), Велеслав(а), Великослав(а), Велег(а). Владимир(а) остава популярно име и със своите производни Влад(ан), Влад(к)о(а), Владис(л)ав(а), Всевлад(а), Владица.


Българските мюсюлмани също имат подчертано отношение към желанието за слава и величие. Те обаче напълно запазват традиционните си лични имена, които носят пожелание за тези ценности. Пример за това са Калазъм ("да има най-много"), Галиб(а) (“побеждавам”), Джелял, Джемиле (“велик съм”), Султана (“господарка”), Зафер(е) (“победител”), Наив (“принц”), Юнал (“носещ слава) и т.н.