Работенето и ученето са ценности, които в традицията са фиксирани в пожелателните лични имена. Примери за това са имената Труд(олюб)(а), Добродея, Дейко, Дельо, Дея(н)(а), Дейна(о), Делико, Делил, Делян(а), Делин(а), Дел(к)а (образувани от корена на старобългарски думи със значение “правя нещо”, “работя”), Витомир(а) и Витослав(а), преведени като “да е прочут домакин, къщовник, да е добър стопанин”, Радив(а) – “работлив(а)” и много, много други. И ако днес те все още могат да се срещнат, напълно забравени са личните имена Знаен, Мислен, Мислиш, Мъдро, Мъдруш(к)(о), Мъдрян(а), символи на желанието за любознателност и ученолюбие. Мюсюлманите също залагат традиционни ценности и добродетели в личните имена на своите деца. Ахмед означава “достоен за похвала”, Хасан – “този, който върши добрини”, Метин – “издръжлив, силен, здрав”, Ариф – “мъдър, знаещ, образован”.
Евреите предпочитат имената Меламед (пожелание да стане учител) и Коен (пожелание да е образован и интелигентен).
