Да е красиво като името си

По традиция в избора на лично име родителите влагат пожелание детето им да притежава определени физически качества, приемани като положителни, желани и харесвани. В особена степен това важи за новородените момичета, но напоследък привлекателният външен вид е издигнат в култ и за потомците на Адам. Според елементите на женската красота в личните имена лицето на хубавата жена е бяло и червено. Затова изключително разнообразни са традиционните имена с тази насоченост като Белица, Бяла, Белин(а), Румен(а), Румян(а), Ален(а), Белослав(а), Червенка, Червенушка и др.  Днес белотата се възприема по-скоро като нравствена чистота, отколкото като белег на физическа красота. Интересен е примерът с името Белла (задължително с двойно „л”!), което се осмисля от родителите не като „бяла”, а като италианския превод за „красива”. Аналогичен е случаят с имената Бианка, Бланш(ет).

Очите на хубавото момче трябва да са тъмни, а веждите –   черни и вити, което се подчертава от имена като Ваклин, Вакрил и Ваклуш, които днес вече не се срещат. За сметка на това съставната частица „зар” в името отразява пожеланието на родителите за светли, ярки, искрящи очи и ясен поглед. Така се появяват имената Белозара, Светлозар(а), Лъчезар(а), Златозар(а), както и името Велизар(а), което всъщност в превод от гръцки означава „стрела”. Днес модно е и името Мелани(я), което е от гръцки произход, със значение тъмнокоса, черноока. Това е едно от имената, за които родителите в сто процента от случаите знаят преводното значение, а не просто харесват името.



Косите на жената трябва да са дълги и руси, което е отразено в традиционни имена като Рус(к)(а), Русана, Русела и др. Днес блондинките също са на мода, но не и в личните имена. Със смътна алюзия единствено остава името Руслан, което обаче в превод от английски означава „мъж от Русия”. На мода са имената Клара и Клер, които имат латински произход и означават „светла”.

С пожелание за цялостна физическа красота и привлекателен външен вид са заредени традиционните  имена Гиздьо, Гиздена, Хубен(а), Хубав(к)(а), Красен(а), които днес са позабравени. В съвременните имена често се включва частицата „крас”, като Красимир(а), Красимил(а), Краснодар(а), Любокрас и т.н. Понякога „красивото име” е в превод от чужд език. Така се получават имената Лепа („хубава” от сръбски език), Мирабела и Изабел(а) – от испански произход със същото значение, Шайна – от англосаксонски произход със значение „блестяща”, Кевин – от ирландски произход със значение „хубав, спретнат”, Ингрид – от норвежки произход със значение „хубава”. Харесвано е и името Жулиета, което в превод от латински език означава „хубава”. То обаче е предпочитано заради аналогията с Шекспировата героиня. Отново аналогия със съвременна актриса е причина за появата на името Селма, което е от келтски произход, със значение „красива”.


Интересно е името Бони(та). То е от латински произход със значение „хубава, добра”. За първи път е употребено от Маргрет Мичъл в книгата „Отнесени от вихъра”, но добива популярност едва след като се прочува двойката престъпници Бони и Клайд през 1967 г. Днес родителите, избрали това име за детето си, в повечето случаи го свързват съвсем погрешно с пожеланието „то да е добро”.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН