Естествени са нашето възхищение и преклонение пред красивата планинска природа, която пречиства и същевременно с това възвисява. Величието и недостъпността й са предизвикали появата на лични имена, свързани с планините. Така например едно от най-популярните еврейски имена Арон е със значение “висока планина”. Арменците обичат своя митичен герой Гор, който се бори със злите сили, дава името си на планината Гор и названието на 21-вия ден в арменския календар. Съвсем съвременно звучи и името Оскар (от скандинавски произход, със значение “Божи дъх”). В ирландската именна система е със значение “приятел на ветровете”. Ние, българите, предпочитаме Вихър, Вихра (със значение “бурен, неспокоен”). Производни на името са Вихрен(а), Вихрин(а). По-рядко срещано вече е името Орлин(а). То е от индоевропейски произход, със значение “летя, издигам се във висините”. Безспорен фаворит обаче е Пирин(а), което е от славянски произход, със значение “цвете перуника”. Това име е дало и названието на една от най-красивите български планини. Производни на Пирин са Петуния, Петруника, Перунка, Перуница.
