От стари времена родителите желаели детето им не само да се приеме от общността, но и да й се хареса, което е породило именуването на названия на цветя. В традицията едно от най-често срещаните имена е Цветан(а) и неговите безбройни производни: Цвет(ел)ин(а), Цвети(л)(а), Цвятко, Цветомир(а), Цветеш(а). Росата, възприемана като знак за живот и ведрина, е отразявана в имена като Роса, Росен(к)(а), които са от български произход и имат своите производни: Роси(н)(а), Роска, Росица. Две от най-обичаните лични имена, посветени на розата и маргаритата, които в традиционен план биха звучали като Роза(о), Розен(а), Розан(а), Розко и Марга, Маргарита, в съвременността се откриват изцяло в “проевропейските” си варианти Розали(нда), Розана, Розмари, Розета, Розамунда, Розали(я) и съответно Марги(та), М(а)еги, Маргета, Маргот(а), Марджъри и т.н. Красивото и рядко срещано цвете лилия, дало живот на имена като Лили(а)(о), Лиляна, днес битува в еврейския си вариант, но сред българи, пожелали новороденото момиченце да се казва Сузан(а), Сюзан(а). За съжаление съществува цял букет от цветни имена, които вече почти могат да се запишат “в червената книга на изчезващите видове”. Сред тях са Теменуга, Теменужка, Теменуша, Виолет(к)а, Ружа(н)(а) (с производни Ружена, Ружалин(а), Ружица, Руже), Рали(ца) (с производни: Раля, Ралка, Ралчина), Пирин(а) (с производни Петуния, Петруника, Перунка, Перуница). Иглика(о), Аглика, Аглица, Невен(а), Невян(а), Невен(ко), Нева, Незабравка и много други.