Когато избираме храна, често се водим от познатото име на продукта, опаковката, цената или рекламното послание. Понякога обаче между два продукта с подобен външен вид има съществена разлика в състава. Това важи с особена сила при продуктите, които наподобяват традиционно познати храни.

При покупка на храна най-сигурният подход е да не разчитаме само на предната страна на опаковката, а да обърнем внимание на наименованието, състава, хранителната информация, срока на годност и условията за съхранение. Европейските правила изискват информацията за храните да бъде точна, ясна и разбираема, а при предварително опакованите храни има конкретен набор от задължителни данни.

Какво означава „имитация“ при млечните продукти?

При млечните продукти терминът „имитиращ продукт“ не означава просто продукт с различен вкус или по-ниска цена. Българската нормативна уредба определя имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, като продукти, които наподобяват определени млечни продукти, но при които една или повече млечни съставки са заменени частично или изцяло със заместители, например мазнини и/или протеини от немлечен произход.

Това е важно за потребителя, защото такъв продукт не трябва да бъде представян по начин, който създава впечатление, че е обикновен млечен продукт. За имитиращите продукти, съдържащи мляко, нормативната уредба предвижда обозначение „Имитиращ продукт“ и ясно посочване на компонента или съставката, използвана като заместител на млечните съставки. Те трябва да бъдат отделени от млечните продукти при предлагането им в търговската мрежа.

Затова, ако търсите традиционен млечен продукт, първата проверка е проста: прочетете какво е наименованието на продукта и как е обозначен той.

Първата проверка: какво пише като наименование?

Наименованието е една от най-важните части на етикета. То трябва да дава възможност на потребителя да разбере какво представлява храната и да я отличи от други продукти, с които може да бъде объркана.

Не се ориентирайте само по големия надпис отпред. Проверете цялото наименование и допълнителната информация около него.

Това е особено важно при сирената. Ако търсите конкретен вид сирене, обърнете внимание дали продуктът действително е представен като такъв и дали няма обозначение, което показва различно естество или наличие на заместители.

Втората проверка: списъкът със съставките

След наименованието идва ред на състава. При предварително опакованите храни съставките се изписват в низходящ ред според количеството им към момента на влагане в производството.

Това означава, че списъкът може да ви даде много по-конкретна информация от рекламното послание върху опаковката.

Ако например сравнявате два сходни продукта, погледнете:

  • каква е основната суровина;
  • какви мазнини са използвани;
  • има ли добавени протеини;
  • какви други съставки присъстват;
  • има ли добавки, стабилизатори или ароматизанти;
  • има ли съставки, които не очаквате да присъстват в конкретния продукт.

При млечните и имитиращите продукти тази проверка е особено важна, защото заместването на млечни съставки с мазнини или протеини от немлечен произход е именно един от отличителните белези на имитиращите продукти.

Трета проверка: има ли заместител?

Това е една от най-съществените проверки, когато търсите конкретен продукт, например сирене.

Ако съставка, която потребителят обичайно очаква в дадена храна, е заменена с друга, правилата за информацията към потребителите предвиждат ясно обозначаване на използвания заместител в близост до наименованието на продукта.

Затова не е достатъчно да видите снимка на сирене, традиционно наименование или апетитно описание. Съставът е мястото, където се проверява какво действително е вложено в продукта.

Това правило е полезно не само при сиренето, а и при други храни, при които определена съставка може да бъде заменена с друга.

Четвърта проверка: хранителната информация

Хранителната таблица е друг добър ориентир при сравнение на продукти. При повечето предварително опаковани храни тя включва енергийна стойност, мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захари, белтъчини и сол.

Тези данни не определят сами по себе си дали един продукт е „по-добър“ или „по-лош“. Те просто ви позволяват да сравните продуктите по конкретни показатели.

Например при два вида сирене можете да сравните съдържанието на мазнини, белтъчини и сол на 100 g. Така сравнявате реални данни, вместо да разчитате само на рекламни определения.

Ако върху опаковката присъства твърдение като „източник на протеин“, „богат на калций“ или друго хранително твърдение, то трябва да отговаря на конкретните условия на Регламент (ЕО) 1924/2006. Не всяко произволно твърдение за съдържание на хранително вещество може да се използва без необходимото основание.

Пета проверка: срокът и условията за съхранение

Дори когато съставът отговаря на очакванията ви, не пропускайте срока на годност и условията за съхранение.

При предварително опакованите храни задължителната информация включва датата на минимална трайност или срока „използвай преди“, когато е приложимо, както и специалните условия за съхранение и употреба.

При млечните продукти това е особено важно, защото след отваряне начинът на съхранение може да има значение за запазването на продукта. Следвайте указанията на производителя и не пренебрегвайте посочения срок за консумация.

Шеста проверка: алергените

Млякото е сред 14-те основни алергена, които трябва да бъдат ясно обозначени, когато присъстват като съставки в храната. При предварително опакованите храни алергените трябва да бъдат визуално отличени в списъка на съставките.

Затова, ако имате алергия или непоносимост към определена съставка, не разчитайте само на лицевата страна на опаковката. Проверете пълния списък със съставки и обозначените алергени.

При покупка на опаковани храни, които не са опаковани предварително също трябва да има информация за наличието на вещества или продукти, причиняващи алергии или непоносимост.

Седма проверка: има ли смисъл от обещанията върху опаковката?

Опаковката е създадена, за да привлече вниманието ви. Това е нормална част от представянето на всеки продукт. Въпросът е дали посланието съответства на конкретната информация за храната.

Тук е полезно да правите разлика между описание на продукта и рекламно твърдение.

Например конкретното посочване на съставка, вид мляко, количество или хранителна стойност може да бъде проверено в етикета. От друга страна, общи определения като „най-добрият“, „перфектният избор“ или други оценки не ви дават конкретна информация за състава.

Същият принцип важи и за твърденията за околната среда. Directive (EU) 2024/825, известна като EmpCo, въвежда по-строги правила срещу подвеждащи екологични и устойчиви твърдения, включително общи твърдения като „екологичен“, „зелен“ или „щадящ околната среда“, когато няма необходимото основание.

Това не означава, че всяко твърдение за продукт трябва да бъде премахнато. Означава, че когато се прави конкретно екологично твърдение, то трябва да бъде ясно, проверимо и да не създава впечатление за полза, която не може да бъде доказана.

Истинско или имитация? Най-важна е информацията

Изборът между млечен и имитиращ продукт не е въпрос само на цена или външен вид. Двата вида могат да имат различен състав и различно предназначение, а потребителят има право да знае какво купува.

Затова най-практичното правило е просто: не избирайте само по снимката и предната страна на опаковката. Прочетете наименованието, състава и хранителната информация.

Когато тези няколко проверки се превърнат в навик, сравняването на храните става много по-лесно. Така изборът се основава на конкретна информация, а не само на впечатлението, което създава опаковката.

Източник на изображението: Magnific.com

Добави в предпочитани в Google

ПРОЧЕТИ ОЩЕ